Гьобелс разпространил слуха, че българският монарх е отровен от своята балдъза принцеса Мафалда
Последвайте ни в Google News Showcase
В края на 30-те години на миналия век Третото българско царство е стояло в доста разкрачен стоеж. Правителствата на няколко премиери са се оглеждали за военна и политическа подкрепа както от Берлин, така и от Лондон и Москва. Цар Борис III е бягал от дългосрочни ангажименти с евентуални съюзници в бъдещата Втора световна война. Монархът ясно е съзнавал, че малка България трудно ще лавира сред големите геополитически интереси на Стария континент.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Сключването на договора “Молотов-Рибентроп” между СССР и Германия през 1939 г. поставя България в много особено положение. Българското правителство иска да си върне Южна Добруджа и търси съдействието за това както от Берлин, така и от Москва. Получава обещания – щедри, но не конкретни. Царят вижда, че се задава война и по това време казва една пророческа мисъл: “Ако е нужно, за да спасим народа от войната ще преминем моста, който се пази от дявола”. Министрите едва ли са го разбирали добре, но посланиците на Германия, Великобритания и Съветския съюз в София по това време много точно са анализирали в шифрограмите си политиката на Борис III. През лятото на 1939 г. царят разбрал, че е напълно възможно преминаването “през моста пазен от дявола”, т.е. запазването на неутралитет на България в бъдещата война. Де факто Борис се страхувал в еднаква степен както от Хитлер, така и от Сталин.
Любима шега на монарха от тези години била дефиницията на Би Би Би за България: “Българското правителство е прогерманско, генералите са германофили, дипломатите на София са англофили, а народът – русофилски настроен”. “Само аз единствен в България съм за неутралитет”, допълвал монархът.
Настъпателният флирт от страна на Берлин към България да се включи към оста “Рим-Берлин-Токио” се активизирал непрекъснато. Царят няколко пъти имал посещения в столицата на Третия райх – там от България искали ангажименти, както икономически, така и военни. От Москва пристигнала многобройна дипломаческа дилегация на специалния пратеник на Сталин Соболев. Кремъл предлагал “военни гаранции” за България, ако бъде нападната от друга държава /разбирай Германия/. Соболев искал откриването на няколко съветски консулства в големите български градове. Москва гарантирала, че ще запази династията на Борис и неговия престолонаследник на власт, ако се сключи споразумението. На тези предложения царят направил само едно изявление: “България няма да участва във война със Съветския съюз”. Това раздразнило Берлин, а за Кремъл като обещание прозвучало много скромно – Соболев си взел шапката и напуснал София.
Междувременно германското разузнаване в българската столица изключително много се активизирало. Представителят на Абвера Бекерле, както и резидентите на Гестапо в София, непрекъснато вербували все нови и нови свои агенти сред българските политици и индустриалци. Почти официално германските спецслужби започнали да провеждат дейността си – особено се активизирали през 1940 година. Успели дори да проникнат на територията на двореца – това не е учудващо, като се знаят топлите на връзки на голяма част от царската свита с прогермански настроените среди. Както твърди в спомените си царица Йоана, всички телефони на двореца “са подслушвани от тайната германска полиция”. Според нея една-единствена изпусната дума от Борис, от нея или от брата на царя принц Кирил са могли да предизникат непридвидими реакции у Хитлер.
Когато през 1943 г. вече се усещала загубата на Германия във войната, Борис III започнал сондажи с ралични политически кръгове за бъдещето на страната. Естествено, нямал куража да направи пълен завой във външнополитическите ангажименти на България. Малко преди падането на Мусолони от власт, в няколко неутралбни столици на Европа, български дипломати сондирали с англоамериканските съюзници една евентуална политическа промяна в София. Изглежда, че в Гестапо и Абвера са стигнали сведения за тези български стъпки, защото дворецът бил предупреден официално по линия на спецслужбите. Междувременно в Унгария регентът адмирал Хорти и румънският крал Михай търсили начин да скъсат с Германия преди нейния разгром. Погледите им били насочени към контакти с Великобритания и САЩ. През пролетта на 1943 г. цар Борис III се срещнал с Хорти и крал Михай – разговорите били строго секретни, и все пак агенти на германското разузнаване проникнали в обкръжението на тримата. Всички уговорени действия били прекъснати от страх, че ще предизвикат гнева на Хитлер.
На 15 август 1943 г. фюрерът поканил царят да отиде в главната му квартира. В прав текст Хитлер поискал три български дивизии да заминат веднага за Източния фронт. След двудневни драматични разговори между двамата Борис се върнал в София и още на летището казал на очакващия го министър-председател проф. Богдан Филов: “Не отстъпих по никоя точка, не дадох нито един войник!”
На 28 август, след няколкодневна кома, царят мистериозно починал. Макар, че няколко висококвалифицирани медицински светила потвърдили естествената смърт на монарха, у царицата Йоана Савойска съмненията останали до самата й смърт. Много догадки, говорели, че държавният глава на България е отровен по време на обратния полет от Берлин за София, когато заради височините на полета е трябвало да диша през кислородна маска. В денят на царската смърт, Радио Лондон в новинарските си емисии веднага предположило, че Борис е убит чрез отрова от Хитлер. Московските вестници се въздържали от първотначални коментари, но в последствие писали, че “цар Борис като слуга на Хитлер е намерил смъртта си от ръката на своя господар”. В първите дни след кончината на царя, в Берлин освен официалните съболезнования, нямало друга реакция. Но министърът на хитлеристката пропаганда Гьобелс пуснал в обръшение слуха, че цар Борис е убит с отрова от своята бълдъза, сестрата на Йоана, принцеса Мафалда. Гьобелс описал злокобното деяние на принцесата в своя дневник, след като мълвата била разпространена от радиото и вестниците на Третия райх. Само няколко седмици след това принцесата била арестувана от Гестапо и през 1944 г. намерила смъртта си в концлагера Бухенвалд.
Ехото от смъртта на цар Борис сигнало чак до процеса в Нюрберг. По време на едно от съдебните заседания обвиняемите хитлерови министри Шахт и фон Папен сензационно съобщили, че смъртта на българския монарх е предизвикана от съветска отрова.
Оттогава досега мистериите около смъртта на Борис не свършват...
