Последвайте ни в Google News Showcase
Главният прокурор Иван Гешев отново се появи на медийната сцена след известно време затишие. И не само там – през последния месец виждаме Гешев в различни дебати, на различни поприща. От Народното събрание, където по негова инициатива се среща с депутати, за да обсъжда бъдещето на правосъдната реформа, до разговори и лекции с ученици от различни краища на страната.
Активността на главния прокурор не остана незабелязана и изведнъж започнаха да валят покани към него за интервюта в един особен кръг медии, които някои наричат „либералните медии в България“. Като за всичко останало у нас обаче и по отношение на либералността на медиите ни ние като че ли се оглеждаме в криво огледало. Приеманите за „либерални медии“ в България се изчерпват единствено с тези на бизнес и икономическия кръг, наречен „Капитал“, и няколко отделни журналисти из обществените и частни телевизии, които дословно следват платформата им. Медийната им политика пък се опира единствено на опорките на две партии, едната от които, откакто съществува, едва преминава 4% бариера за влизане в НС, а другата – съществува от онзи ден. Става дума за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, които са представени като светила в т.нар. „български либерални медии“. За разлика от на Запад, където истинските либерални медии са еталони за свобода на словото, у нас медиите и журналистите от и около кръга „Капитал“ много настояват да педставят само собствената си гледна точка. Да не кажем, че я натрапват до полудяване.
Нека се върнем обаче на главния прокурор Иван Гешев, който в последните десетина дни даде неедно интервю за различни журналисти, но две от тях, за (не)либералния „Капитал“ и Полина Паунова, както и пред Мария Цънцарова от БТВ, направиха особено впечатление. Особеното в интервютата на Гешев за Паунова и Цънцарова бе основно това, че явно и двете малко се бяха надценили. Главният прокурор се оказа голяма хапка за иначе напористите политически репортерки, които днес вече играят ролята на водещи в две от „големите либерални медии в България“.
Защо обаче представянията на Гешев в двете интервюта, всяко от по час, показаха, че той е труден събеседник и пред него с политически опорки на две сравнително маргинални партии трудно се излиза?
Първо – и Паунова, и Цънцарова като по учебник, писан от лидера на „Демократична България“ Христо Иванов, си бяха приготвили точно две теми, с които да провокират главния прокурор - Борисов и Пеевски. Всичко отвъд това беше табу. Един уважаващ себе си журналист, който прави интервю не с директора на някоя контролна комисийка, а с главния прокурор на Република България, щеше да върне лентата назад и да провери, че през последните 2 години и половина всъщност Гешев над 10 пъти е отговарял изчерпателно на всички тези въпроси - за пачки, за кюлчета, за Мата Хари, за инициалите „Д.П.“ в делото КТБ, за разследването за къщата в Барселона. За всичко. И като казахме Христо Иванов, щеше да е добре двете журналистки да си бяха припомнили още, че през април т.г., едва в миналото Народно събрание, главният прокурор се яви в Правна комисия по настояване именно на Иванов, където бе разчекнат на кръст от депутатите по абсолютно същите въпроси. Христо Иванов обаче тогава се скри и избяга от дебата с Гешев. По-късно, когато главният прокурор го покани лично и пред камери да дебатират по всички тези теми, при това заедно с бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова – те отново избягаха от Гешев и отказаха разговор. Явно страхът от Гешев е по-голям, отколкото се предполага, щом флагмана на искането за неговата оставка се спотайва да обяви публично какви са причините за това, но е тъжно да прокарва политическите си опорки през две журналистки в откровено сервилни към партията му медии, вместо да заяви позициите си мъжки.
Вторият фактор, който показа явно неравните сили в разговорите между Гешев и Паунова, а после Гешев-Цънцарова, бе пълната неподготвеност на двете водещи за всякакви други правни или съдебни теми, извън вече очертаните две опорки – Борисов и Пеевски до безкрай. В малкото време, в което те не го прекъсваха, за да го атакуват и да повтарят като мантра „Пеевски и Борисов“, „кюлчета“, „Мата Хари“, „държавно предприятие“, си пролича, че всъщност нямат абсолютно никаква експертиза по същинските проблеми, за които главният прокурор се опита да говори. Теми като остарялото и неадекватно на обществените нужди законодателство, убийства, грабежи, палежи, война на пътя, наркоразпространение, които Гешев се опитваше да подхване, бяха пресичани мигновено от двете журналистки с матросовски плам. Дали защото не ги вълнуват, или не разбират защо тези феномени са проблем (или и двете) – можем само да гадаем.
Неподготвеността и голият хъс на две издигнати от определени партии и гласоподавателите им в „светила на българската журналистика“ донякъде е лесно обяснима. Допреди няколко месеца единствените им основни събеседници всъщност бяха политиците от същите тези партии, чиито опорки сега прокарват в интервютата си с главния прокурор. Лесно е обаче да си беседваш с политици. Особено когато те всъщност нищо не казват, а няма и какво, понеже от почти нищо конкретно не разбират. Всички помним как до скоро Христо Иванов, Надежда Йорданова, Кирил Петков, Асен Василев и Лена Бориславова, заедно с други лица на "Демократична България" и „Продължаваме промяната“, се въртяха като на виенско колело в студиото на БТВ, за да си правят пиар. Докато Цънцарова им се усмихваше ведро и топло и ги насърчаваше още да се хвалят със себе си.
Разговорът с Иван Гешев на този фон очаквано не е лесен. Нито някой е очаквал да бъде. Да застанеш срещу юрист с над 20 години практика в разследванията и да се опитваш да го „излагаш“ с въпроси за разследващите органи е меко казано наивно. Да питаш главен прокурор за конкретни разследвания, без да си прочел законите и Конституцията, според които той не води, не наблюдава и дори няма право да знае детайли по тях, пък вече е на границата с непрофесионалното. Затова и народът си го е казал - не става само с ядене, трябва си и …четене. Поне на Конституцията и законите, които смяташ да са поле на словесната ти битка с “обвинител номер 1”. Ако не искаш да се изложиш.
