ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Държавата и езикът са сходни системи, чиято цел е да помагат на хората да живеят и да се разбират по-добре, каза езиковедът проф. Иван Харалампиев пред БТА.
Според него езикът отразява най-ярко промените в обществото и в нагласите на хората. Отпадането или появата на нови думи са отражение на процесите, смята той. Добре е българските политици да се поучат от историята на българския език, каза проф.
По думите на учения клишетата, които политиците използват в своята реч застрашават чистотата на езика, а неправилното или тенденциозно използване на определени думи водят до задълбочаване на обществено-икономическата криза, а не до нейното решаване.
Проф. Иван Харалампиев е на мнение, че държавата трябва да предприеме конкретни мерки, за да се предотврати изчезването на българския език заради демографската криза. Той изрази опасение, че намалява броят на носителите на българския език зад граница и посочи, че създаването на помашка и шопска граматика са пример за подобни процеси.
Според проф. Харалампиев днешните учени-хуманитаристи трябва да бъдат не само будители, но и съхранители на езика, историята и традициите. Езикът през целия си исторически развой се мъчи да се нагласи по потребностите на хората.
От друга страна той е илюстрация на процесите в обществото. Навлизането или отпадането на дадени думи показват какво се случва при хората. В тритомния речник на българския език, издаден от БАН в средата на двайсети век съществува глаголът "сърадвам". Много популярен глагол, чието значение е "радвам се заради радостта на другия".
Този глагол изчезна, той вече не е част от българския речников запас, затова го няма и в новите речници. Съхранени са глаголи, като "съжалявам", "съчувствам", "съпреживявам", но "сърадвам" изчезна, защото ние се изменихме и престанахме да се радваме на радостта на другите.
Затова, както казваше Николай Хайтов езикът е наистина едно вълшебно огледало. Той отразява всяка промяна в манталитета и културата ни, в бита и в мисленето ни, смята професорът.
