Лили Иванова е обречена на успех. Каквото и да направи, както и да пее, тя е нужна на определена част от населението. За много българи тя е политическо и естетическо представителство. Освен това е живата връзка с миналото им - доказателство, че са били живи и продължават да живеят в този все по-объркан свят.
Да се спори за нейните музикални достойнства е безсмислено - тя не е музикален феномен. Тя е Лили Иванова - едно от малкото неща от миналото, които са валидни и днес и които ще истанат утре. Мисля, че така я възприемат нейните почитатели, и с това си обяснявам неистовия й успех. Във Фейсбук беше пълно с възторжени отзиви за концерта в зала"Арена Армеец", както и много клипове от събитието, и то с добро качество. "Всичко, което се изписа след концерта, беше в еуфоричен тон" - имах чувството, че става дума за друго събитие. Лили Иванова трябва да бъде поздравена за енергията, дисциплината и амбицията си, но пеенето й е абсолютен кошмар, който буквално убива мозъчни клетки на всеки, дарен със способността да чуваи чувства музиката. Тя не пее, а вика. На всичкото отгоре произнася крайно маниерно текстовете на песните си, което придава известен комизъм на положението, а към това трябва да добавим и пълното музикално безстилие, в ключващо в себе си всичко - от социалистическата естрада до рок. Никой не може да каже какъв е стилът на Лили Иванова, но е сигурно, че кичът е запазената й марка. От облеклото до подбора на репертоар. Тоноизвличането при нея идва от напъването на вратните жили, а в гласа й няма нито дълбочина, нито обертонове, нито мекота, нито цвят, да не говорим за красота. Глас равненка - но за сметка на това силен. Вече съм писал, че от малък имам нещо като травма от този глас.
Нещо от бездарието на социализма и досега лъха от него. Писал съм и за подмяната, която първата дама на българската естрада извърши с истинската, включително и на омастично ниво - Леа Иванова, а не Лили Иванова е голямата прима на българската естрада, която обаче не получи признание и след време ще бъде забравена. В нейният глас имаше всичко каквото трябва да има в този жанр - мелодия и история, носталгия и дрезгавост, светлина и артистичност, непукизъм на градската бохема и чувство за ирония, усет към абсурдността на времето - всичко онова, което амбициозната медицинска сестра от Кубрат не е. Тя го кара едно към едно и вие с пълна тяга баналните си песни. Наистина трябва да си скаран с музиката тотално, за да харесаш това нещо. Казвам го със съжаление, защото виждам, че Лили Иванова е най-успешният български поп продукт и може би за дълги години ще остане номер едно, което е показателно за нивото на масовата култура у нас. Това, което ме впечатли от нейния концерт обаче, бяха музикантите, които свириха с нея. Бе подбрала най-доброто, което също трябва да й се признае.
Зад Лили Иванова в зала "Арена Армеец" имаше джаз музиканто на световно ниво, които трябваше да свирят "Черната овца" на "Ахат" и "Ай Камино, Каминандо" на не знам кой си, защото това е положението. Живко Петров на клавишните, Веселин Веселинов -Еко на бас, Мишо Йосифов на тромпет, Стоян Янкулов на ударни са само някои от имената, които непременно трябва да бъдат казани, защото ги носят големи музиканти и защото шансът да ги чуете в истинската им светлина в някой клуб е много малка, но определено си струва.
Много, много повече от безвкусицата в "Арена Армеец".
Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър
