ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 9 юни тази година Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата – обилна. На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари. Столична община и ОП „Туризъм”, съвместно с Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”, с благословията на Софийската Света митрополия, за пета поредна година организират поклоннически път „Възнесение Господне”.
Поклонническото пътуване ще започне на 9 юни, в 7.30 часа от храм „Св. вмчк Георги“ – с. Долни Лозен. След молитвата поклонниците продължават пеша до манастира „Св. Спас“, където ще вземат участие в тържествената Света литургия и Водосвета в храма. Във видинския катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ след тържествената света Литургия ще бъде открита и осветена паметна плоча в чест на Видинския митрополит и Екзарх Български Антим Първи. Плочата се поставя в чест на Антим Първи, който на 10 февруари 1885 г. полага основния камък за построяването на катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин.
Плочата се поставя във връзка с тържественото отбелязване на 200- годишнината от рождението на този бележит духовник, държавник, общественик и патриот и за да се пренася в поколенията неговия дух на вяра и любов към Бога и Отечеството. В местността „Бакаджик” край Ямбол ще се проведе Националният тракийски християнски събор Спасовден.
Дванадесетото издание на събора се организира от Дружество „Тракия“ със съдействието на община Ямбол. По традиция по време на събитието си дават среща фолклорни формации от региона и страната. Тази година съборът съвпада и с отбелязването на 120-тата годишнина от създаването на Дружество „Тракия“- Ямбол.
