ГЛОБАЛНА ЗАПЛАХА: Евродепутатът Александър Йорданов разкри какви са рисковете за България, ако Северна Македония не влезе в ЕС и НАТО
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Евродепутатът от ГЕРБ/СДС в групата на ЕНП Александър Йорданов, който е и бивш посланик на България в Македония, дефинира какви са рисковете за страната ни, ако Северна Македония не влезе в ЕС и НАТО.
"Истината е, че Хърватия ще направи всичко възможно в рамките на нейното председателство Северна Македония и Албания да получат дата за започване на преговори за членство. Всъщност става дума за подобряване, доколкото бе изяснен този въпрос, на методиката за приемане нови членки в ЕС, а не за принципно нова методика. Като основното тук е да се спазват политически критерии, а това е важно да се разбира и от България, защото под спазване на политическите критерии трябва да се разбира, че страната, която кандидатства да започне преговори и да стане член на ЕС, трябва да е напълно наясно със себе си, че това членство е нейна основана политическа цел, и то да не се разводнява с други цели", казва Йорданов, цитиран от "Фокус".
"Така че, аз разчитам, че в следващите няколко месеца, най-късно през май, и Северна Македония, и Албания ще получат покана за започване на преговори за европейско членство и дори България трябва да бъде държавата, която доста ангажирано да настоява това да се случи."
Йорданов коментира също перспективата за създаване на така нареченият „Мини-Шенген“ в ЕС и присъединяването на Сърбия към Евразийския съюз. "Ето за това става дума – за политическите критерии. Тези, които познават ситуацията, особено в Република Северна Македония ще потвърдят думите ми, че за съжаление там все още се чуват гласове, които търсят политическа цел за страната в други посоки. Изграждането на „Мини- Шенген“, на едно по-тясно сътрудничество между Сърбия, Северна Македония и Албания някои го приемат, разбира се, като една тренировка, една подготовка за реалното членство в ЕС, за облекчаване на преговорната процедура. Но други, и аз по-скоро съм от тези други, смятаме, че има реална опасност от формулата „Мини-Шенген“ или по-тясно сътрудничество да се възстановят някои стари югославски модели на независимо от Европа сътрудничество, които същевременно да търсят мостове за реализация и към така нареченото Евразийско пространство, към проекта, който се опитва, от години вече, да реализира Руската Федерация, а именно проекта за един свободен митнически съюз за Евразийски съюз. И тук е именно ключов този въпрос за целта – доколко държавното ръководство на Република Северна Македония и на Албания, респективно, ще постави този акцент, че най-важно е започването на преговори с ЕС, а всичко останало може да остане на много, много заден план. Що се отнася до Република Сърбия, там желанието за европейско членство съществува, но същевременно, на това съм обръщал многократно внимание, Сърбия все още не може да даде отговор на въпроси, свързани с общорегионалната сигурност. Тъй като всички останали страни в региона демонстрираха заедно единодушие, а именно, че преди да станат членове на ЕС и да тръгнат по европейската процедура за членство, те станаха по-напред членове на Северноатлантическия алианс на НАТО – така беше с Румъния, с България, с Хърватия, така е и със Словения, така е с Черна гора и така е сега и с Република Северна Македония. И тук е важно да се подчертае, че сръбското държавно ръководство в момента няма ясен отговор на този въпрос – дали ще се ангажира с ясна политика за членство в НАТО, или в зоната на сигурността ще демонстрира, така наречената, независимост. Но тук възниква големият проблем – как една страна ще иска да бъде член на ЕС, който има своите задачи в сферата на сигурността и отбраната и те са общи, единни и се реализират чрез членството на по-голямата част от страните в НАТО и същевременно ще иска Сърбия да остане извън тази политика на сигурност и отбрана, която се реализира чрез НАТО. За България един такъв вариант представлява сериозна заплаха, защото ние ще имаме до западната си граница една държава, която няма да е включена в нашето общо пространство на сигурност и отбрана, каквото ние вече формираме заедно с Румъния, заедно с Гърция, заедно с Турция, заедно с Република Северна Македония. Това е наистина един реален въпрос, пред който тепърва ще стоят политиците и в Република Сърбия, а и политиците в региона", казва Александър Йорданов.
