Последвайте ни в Google News Showcase
На 78 г. съм. От десет години съм абсолютно лишена от слух по здравословни причини. Такива като мен в България са много – хиляди. Някои са регистрирани в Съюза на глухите.
Навярно разбирате, че на нас, старите, вече не ни е възможно да посещаваме кино, театър, концерти и други културни развлечения поради многото болежки и поради мизерните пенсии. Остават ни само вестниците и телевизията.
Въпросът обаче е, че всички що-годе хубави филми – игрални и документални, винаги са озвучени на български език и ние, нечуващите, гледаме живи картинки, тъпеем и проклинаме киностудиите, СЕМ и управниците, че са ни забравили, че не се сещат, че все още сме нормални хора и имаме културните си потребности. Живи сме още и имаме нужда от връзка със света. А сме работили за тази държава, гледали сме деца, че и внуци. Искаме да знаем какво се случва.
Кабеларките ни пускат филми със субтитри, но май от времето на Балканската война. От тия филми човек може да се научи как да е изпечен мошеник, крадец и убиец. Актьорите пък, които играят млади и силни мъже, са наши връстници. И за да избягаме от тези касапници, се връщаме в телевизиите, от които развиваме ясновидски способности, за да схванем смисъла на озвучения филм.
Стефка ГЕОРГИЕВА, Казанлък
Още интересни четива вижте на Retro.bg!
