ГНЕВНО ОТ ИВА НИКОЛОВА: Боже, пази България от Румен Радев. Той и Апостола повали от бесилото. Но вече всички са омерзени от пълзящия му преврат...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След едномесечните си безплодни опити да вдигне "народната свяст" в своя подкрепа и да узурпира властта, Румен Радев удари дъното и заора надолу. Това е единственият извод от вчерашната му жалка и кощунствена изява в деня, когато България се покланя пред делото и паметта на Васил Левски.
В изявата на държавния глава по централния булевард на София до паметника на Апостола и пред монумента се озъби целият му егоцентризъм и болестната му маниакалност, заради което вече три години анализаторите говорят за недопустима война между институциите, а обществото слуша странните "слова" на президента за държавата му като блато, като сметище на Европа, с продаден имунитет и измрели народ и природа.
Да се чудиш и маеш в такъв случай на кого говори?!
След партийното дефиле на Румен Радев в деня на обесването на Левски вече е брутално ясно, че:
1. Единственото, от което този човек се ръководи в действията си на тази най-високопоставена позиция в държавата, е жаждата му за еднолична власт. Няма друго обяснение на идеята, когато България стои на колене пред Апостола, да поведе шествие под надслов "Да подкрепим президента Румен Радев!", както глашатайстваха креатурите му в лицето на бившия му шеф на кабинета и днешен евродепутат Иво Христов и всички запевчици на дълго рекламираната проява в социалните мрежи.
2. Румен Радев е олицетворение на разделението на нацията. Единствените, които го подкрепят в тези негови тежнения, са радикални привърженици на БСП, и то не от най-първите и от най-ярките й представители. Средната възраст на малобройната група, която го очакваше на площада пред президентството, беше около 70 години. Тези хора бяха крайно агресивно настроени към всеки, в когото виждаха свой опонент, а поведението им повтаряше най-печално известните времена на разделението на българите от началото на демократичните промени. Тогава заради политически и идеологически различия хората се пребиваха по улиците и дори се развеждаха семейства.
3. Румен Радев е ярко изразен партиен представител. По време на тази публична проява от всички политически и обществени лидери до президента на България вървеше единствено лидерката на БСП Корнелия Нинова (впрочем, с много кисела физиономия, хилеше се само за селфитата), няколко червени депутати и чиновници от "Позитано" 20 и представители на тази партия от онези, които преди около 25 години викаха пред червената централа на тогавашния си лидер Жан Виденов: "Ти си Левски".
Какво съвпадение!
4. Ценностната система на Румен Радев е в пълен разпад, щом си позволи да поведе шествие в своя подкрепа в деня на обесването на Левски, когато политиците и техните привърженици се опитват да забравят различията си, коленичили пред Апостола и мечтата му за "свята и чиста република". Най-малкото, защото замисълът на проявата целеше кощунственото внушение за отъждествяване на Радев с Апостола - нещо, което не са си позволявали и най-наглите, нито най-лудите самозванци в тая наша многострадална държава.
(А може би е бил вдъхновен от колениченето пред него на шепа безумци или, по-точно, малоумници, с молба да наруши конституцията...)
Печалният извод е, че за Радев няма национални ценности и изобщо няма нищо свято.
5. Румен Радев е продукт, креатура и марионетка на бившата Държавна сигурност и нейните последни издихания в лицето на вече застарелите й агенти. Иначе никога не би се съгласил да гази с войнишки ботуш паметта на Апостола по софийските улици на проява, инициирана от агента на ДС с два псевдонима Васил Василев...
Но той очевидно няма собствена воля.
Кръвно свързани с ДС са и застъпниците му - като стария и новия шеф на кабинета му - Иво Христов и Александър Маринов, както и доста от съветниците му, както и от членовете на Инициативния комитет, който издигна кандидатурата му за президент. А тяхната ярост е напълно обяснима, защото Румен Радев вероятно е един от последните възможни филизи на злокобната ДС на върха на държавата.
Змията хапе най-лошо, когато умира.
6. Румен Радев не представлява българската държава. В момента, в който в този най-тъжен ден за България българските държавници и най-висши представители на институциите, като председателя на парламента Цвета Караянчева, кмета на София Йорданка Фандъкова, главния прокурор Иван Гешев, председателя на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, включително и лидера на столичната БСП Калоян Паргов, както и всички посланици в София, бяха свели глави пред паметта на йеродякон Игнатий на панихидата в църквата "Св. София", Радев вървеше след камионетка, от която се разнасяше гръмка музика и гласът на един актьор, който четеше с купища грешки стиховете на Вазов и Ботев за Левски (прости му, Господи, но той си е такъв!) - начело на малобройна, но възторжена тълпа.
Разликата е очевадна - това не е нито България, нито българската нация. Единственото, което те демонстрираха заедно с Радев по този начин на този ден, бе, че са безродници.
7. Румен Радев е груб манипулатор на политически внушения, а задкулисните му помощници са безогледни, но и безпомощни в лъжите си. Портретите на Левски и българските трибагреници се вадеха и раздаваха от една камионетка на самия площад пред президентството. Оттам вадеха и табелите с названията на различни градове, които раздаваха на отделни хора. Макар да бе очевидно, че ако имаше представители на всички тези градове, събралите се на този площад едва ли щяха да са само около 200 души, които нараснаха до около 1000 по време на дефилето.
Хората бяха възторжени и засмени, превъзбуденият Йоло Денев му връчи възвание веднага да обяви военно положение, всички в прав текст казваха, че са дошли на "тържество" - на обесването на Левски! - и посрещнаха засмения до ушите президент с възгласи "Радев, Радев!", простодушно разкривайки цялата манипулация.
Нерде Левски, нерде Радев.
8. Организираното от т. н. Общобългарски комитет "Васил Левски" шествие на Румен Радев бе една чисто партийна проява в най-грозните й измерения, също като на печално известния варненски Костадин Костадинов - Костя Копейки, близък сподвижник на Радев, който вероятно е бил и част от сценарния й екип. Тежко объркани и подведени хора крещяха "Радев, Радев!" пред президентството и пред паметника на Левски в миговете на преклонение пред него и "Мафия!" на политическия си опонент в лицето на столичния кмет Йорданка Фандъкова (всъщност на тях им беше все едно кой е).
На Радев ръкопляскаха, Фандъкова освиркваха. А за Левски забравиха.
Гражданите, които се бяха събрали пред паметника на Апостола по своя инициатива, гледаха втрещени и не криеха недоумението си какво се случва. Особено когато Радев, ухилен и щастлив, се втурна да се здрависва с привържениците си и да им благодари. А те изгледаха гърба на мерцедеса и джипа на охраната му, които отведоха дошлия пеша до паметника на Левски "президент на народа".
И сетне си тръгнаха пеша - две старици с раздадените пред президентството портрети на Левски и български знамена, хванати под ръка, дълго кретаха по отцепеното за градския транспорт пространство заради височайшето му присъствие. Друг старец със същите подарени предмети дълго стоя мрачен и самотен на една спирка в очакване на трамвая.
Такъв бе тъжният финал след подкрепата им за "президента на народа".
9. Румен Радев, неговото налагане в публичното пространство, неговият избор за президент и неговите досегашни 3 години на този поста са една голяма лъжа. Всичко, в което все по-усилено и все повече хора се съмняваха - липсата на лични качества, на политическа култура, на способности, на държавническо мислене, на визия за бъдещето, лъсна със страшна сила като част от най-бездарния сценарий за узурпирането на властта по незаконен начин, който българите са виждали досега.
В деня на обесването на Левски спиралата на ескалацията на напрежението за реализирането на пълзящ преврат внезапно се огъна и пречупи на връхната си точка. Румен Радев заедно с цялото си мнимо морализаторство безславно се стовари в прахта и оголи безпощадната истина, че е просто един колос на глинени крака. Но по този начин, вероятно без да ще, за пореден път доказа силата на Апостола на българската свобода - когато някой застане до него, дори оттам, от бесилото, дори и след 147 години, Левски тутакси сваля маската на лъжата, подлостта и лицемерието.
Затова класикът е казал: "О, бесило свято, свещено си ти!" И затова българите смятат Апостола за светиня.
10-я извод за Румен Радев след вчера няма да го споменавам. Само ще кажа, че няма нормален човек, който да се съгласи да оглави шествие в своя подкрепа в траурния за България ден на обесването на Левски. Вярно е, че медицината не е всесилна, но все пак е напреднала и не е зле, освен старите кадри на ДС, и медиците да си свършат работата.
Защото, ако тази крайно нелепа, направо налудничава проява на българския президент изобщо остави някакъв белег за нашето съвремие, той ще бъде записан в най-позорните му страници и може да послужи само за едно - да бъде огромна, тежка като верига обеца на ухото на всички днешни и утрешни управници на държавата.
А на него оттук нататък какво друго му остава, освен в ушите му вечно да кънтят възторжените възгласи "Радев, Радев!" в деня на голямата българска скръб за обесването на Васил Левски.
Боже, пази България!
