ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един коментатор от прокопиевите Веселин Желев, винаги умнокрасив и от „правилните“, изтресъл следното по адрес на народа и родината си:
„Днешната България, или поне значителна част от нея, ми е чужда. Тя не е просто различна. Тя е враждебна. Несъвместими сме. Противна ми е. С невежеството си. С моралното си уродство. С неадекватността си. На 63 години за първи път ме е срам от страната ми. Голяма (електорално значима) част от нея оправдава агресията.
И няма друг такъв народ и друга такава страна в Европа. Толкова скудоумна. Толкова подла. Толкова себична. Толкова дребна – и в мисълта, и в чувствата си. Ако това е България, отказвам да бъда българин. Наричайте ме безродник.“
С удоволствие ще го нарека безродник. Като цялото му обкръжение.
Радвам се, че понякога така се „изпускат“, за да лъсне какво представляват всъщност.
Човекът се упражнил по темата „да озлочестя народа си най-звучно“. Защото не мисли като мен, а аз съм правият, носителят на крайната, абсолютната истина. Как си позволяват тези „морални уроди“ да не са в 100-процентното си мнозинство срещу Русия и да хвърлят вината върху НАТО!?
И мен често ме е хващал яд на народа. Най-вече, като преизбра Радев и след като лекомислено и инфантилно заложи на Слави Трифонов в комплект с харвардските измамници.
Гордея се обаче, че никога не съм си позволявал да ругая българите. То значи себе си да обидя.
Ругал съм кого ли не, кой ли не политик, общественик, медиен гуру, олигарх. „Червената линия“ в скромната ми журналистическа кариера винаги е била да не пипам обикновените хора.
Глас народен – глас божи, казва фолклорът.
И това е толкова простичко и вярно.
Нали заради хората работим, не заради елитите? Нали смисълът е да им служим със сърцата и словото си?
Предпочитам да се съмнявам в себе си, отколкото генерално да съдя общността, сред която живея.
Обратното би било съизмеримо със себичност, снобизъм, маниакален егоцентризъм, а никога не съм се взимал толкова сериозно.
Отцеругателството на Веселин Желев, уви, е типология. Себеподобните му мразят своята родина, срамуват се от произхода си и това не е отсега, заради Украйна. Поводът само е този. Те предпочитат да битуват далеч от България, като „кореспонденти“, но са си присвоили правото да поучават „простия български народ“ как да мисли и как да живее. Постоянно да го превъзпитават, да подменят ценностите му, да налагат императивно чужди модели и традиции.
Днес е заради Украйна, утре ще е за Македония, вчера бе заради Истанбулската конвенция и гейпарадите.
В мечтите си Желев&ко внасят по тези земи друг народ, вместо този, за да сбъднат възжеланата неолиберална антиутопия. Народ, съшит по мярката на соросоизма: безродници-глобалисти със спорна сексуалност и изличена православно-християнска нравственост; роботизирани аватари на извратения „евроатлантизъм“. Да живее диктатурата на малцинствата!
…И да, българският народ преизбра Радев и не се възторгва от Зеленски.
Може да не ми харесва, но се подчинявам на волята му, защото е свещена. Никой не е по-голям от хляба, никой не е по-мъдър от народа си. Особено доносниците на американското посолство от „Капитал“.
