Говорителят на БДЦ Росен Петров: В епохата на тотален тероризъм, трябват тотални мерки срещу него
Последвайте ни в Google News Showcase
„Трябва да си зададем въпроса, пред каква заплаха сме изправени днес. Какъв е тероризмът днес и каква е неговата цел. Тероризмът непрестанно се променя, мутира и търси пролуки в нашите защитни системи“ –това каза зам.-председателят на партия БДЦ Росен Петров в своето изявление от трибуната на Народното събрание по време на обсъждането на антитерористичния закон днес.
„Ако в миналото мишени на терористични организации като ИРА, Фракция „Червена армия“ и ЕТА, гръцките ултралеви екстремисти бяха основно представители на властта, полицаи, политици, военни, то днес целта на тероризма е максимален брой невинни жертви с използването на минимум средства. Социалните мрежи и интернет позволяват бързата радикализация на лица, които нямат пряка връзка с терористични организации. Всеки се превръща в съзнанието на хората в заплаха за всеки.
Ние живеем в едно състояние на постоянен страх. Нещо повече, за първи път в световната история тероризмът създаде собствена квази държавна структура. За първи път ние живеем в епохата на тотален тероризъм, на който , за да се противопоставим се изискват всеобхватни отговори. Първата цел на тоталния тероризъм е да предизвика всеобщ страх, за съжаление, вече е изпълнена.
Втората му цел е чрез паника и хаус да разбие действащите механизми, да унищожи държавните структури, да унищожи изцяло начина на живот на нашите общества. Законът за противодействие на тероризма дава адекватна възможност за отговори на въпросите, които ни поставя тази глобална заплаха. Различните служби за сигурност, МВР, армията и другите държавни органи получават правен механизъм, който да им даде възможност за общо противодействие чрез използване на целия държавен ресурс за обща държавна реакция при терористична заплаха или при извършване на терористичен акт.
Службите получават инструментариум да се борят с новите форми на радикализация на тероризма основно чрез интернет. Как да се проследи процеса на радикализация на едно лице, ако не бъде удължен срока за използване на специални разузнавателни средства, как можем да преценим кога то решава да извърши такъв един грозен терористичен акт?
Това във връзка с правомощията на армията. Дали те са допустими, дали не са прекалени. Какво се случи при терористичните актове във Франция, когато обществото беше обхванато от паника и ужас? Кой успокои обществото? Успокои го именно присъствието на въоръжените сили на страната по улиците на Париж и Ница“. Според депутатът от БДЦ ние имаме части в българската армия, които да провеждат така наречените антитерористични акции и те трябва да бъдат използвани. Тя е тази, която заедно с МВР е призвана да успокои обществото след нанасянето на терористичен удар.
Той беше категоричен, че приемането на антитерористичния закон на първо четене е израз на политическа воля и начин да се отговори на обществените нагласи за противодействие на тази глобална заплаха. „ Истината е, че законът е нужен, защото вече живеем в други времена. На хората от правозащитните организации бих дал един пример от близкото минало – когато много правозащитници у нас защитаваха правата на лицето Ахмед Чатаев, в следствие на това беше пуснат и той окървави летището в Истанбул. Така че, този закон изисква и от управляващи, и от опозиция да изразят единна воля за противодействие на тероризма“.
