Големият актьор от първата ни трупа Михаил Петров: Морфов няма право да бъде съдник! Народният театър не може да е заложник на никого
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече няколко месеца продължава агонията в Народния театър след изпълненията на главния режисьор Александър Морфов – драскане нощем по вратите на пиарката и директора, отстраняване на Евгени Будинов от "Хъшове" по политически причини и квалифицирането му като „гербаджийски боклук“, провокиране на напрежение в театъра. Според болшинството актьори в състава, това положение не може да продължава дълго и скоро трябва да има развръзка.
Потърсихме за коментар на сложната ситуация в първата ни трупа един от доайените на Народния – актьора Михаил Петров.
- Г-н Петров, как ще коментирата тежката ситуация в Народния театър и скандалите с участието на Александър Морфов? Допустимо ли е в академичната трупа да се разиграват подобни грозни сцени?
- Това ми е 50-и сезон в театъра, такова нещо не ми се е случвало. Всичко съм виждал, но това не съм го виждал. Много е деликатна ситуацията. Жалко, защото ще минат години, много сезони, докато се възстанови атмосферата в Народния театър. Аз не знам дали ще бъда от тези, които ще дочакат просветлението. Защото това са много трудно зарастващи рани в този организъм, наречен Народен театър. Може да има едно единствено отношение към случващото се - абсолютно недопустимо е!
- Каква е атмосферата сред актьорите в момента, напрежението пречи ли на творческия процес?
- Изключително. Всички актьори в трупата се чувстват изключително потиснати и онова, което вършат като творческа работа, което е основното им задължение в театъра, всъщност го правят с цената на героични усилия. Защото творчеството изисква хармония, изисква хигиена, внимание, благородство, топлота, любов. В една от големите пиеси на Михаил Булгаков „Бяг“ се казва: Нищо не става без любов. Особено на война.
По време на война особено е необходима любов, а тя липсва просто защото вече толкова са изострени страстите и диаметрално противоположни са действията на хората...
И евала на тези актьори, които спасиха до голяма степен ситуацията, която имаше вече невъзвратимо движение. Позицията на девет десети от трупата на театъра фактически спаси ситуацията. Ако разбирате какво ви казвам.
- Вероятно имате предвид и срещата на част от актьорите с президента Радев?
- Всички актьори бяхме поканени на тази среща, но все пак не е хубаво да се изсипят 50 човека, няма нужда от тази масовост. Ние не сме в революционно или предреволюционно време, ние сме в едно катарзисно време. Достатъчни бяха тия 20-ина колеги, които отидоха, но общо взето това е позицията на целия актьорски състав с изключение на 5-6 души.
- Според вас трябва ли Александър Морфов да освободи театъра от присъствието си, за да се успокои обстановката?
- О, това е много сложен въпрос. Аз не бих бил толкова радикално настроен, не съм оспорвал никога качествата на Морфов, въпреки че той си позволява лукса да оспорва качествата на свои колеги. Той не е ментор и не мисля, че има право на това. Той може да харесва или да не харесва хората, съответно да ги приобщава към себе си или да ги отдалечава. Но не мисля, че е достатъчно да бъдеш талантлив, какъвто той безспорно е, за да бъдеш ментор в Националния театър, където има твърде много талант и твърде много творчески възможности сред голямото болшинство от хората. Не бива да бъдеш ти единственият съдник, просто нямаш право на това. Прекалено много се надценяваш. Това е право на публиката, на всички хора, които се занимават с това изкуство. Не може да узурпираш възможността творчески да съдиш колегите си. Може да имаш свое мнение, може то за теб да е твърде значимо, но то едва ли се покрива с мнението на много други хора, които са не по-малко талантливи. Изключително е дразнещо напоследък и девалвиращото понятие за гениалност, невероятност, недостижимост и пр. Всички тези квалификации вече звучат малко смешно, будят ироничен оттенък, става малко като във фейлетон цялата работа. Попадаме в един трагикомичен фарс. Това не може да е реалността, по-скоро не бива да е.
- Като дългогодишен член на трупата на Народния театър срамувате ли се от това, което в момента се случва в него зад кулисите?
- Не мога да кажа, че се срамувам. Прекалено много обичам Народния театър и като институция театърът не е направил нещо, което би трябвало да ме накара да се срамувам. Просто отделни хора в настоящия момент на развитието на театъра според мен вършат неща, които не би трябвало в никакъв случай да бъдат извършени. Действията им са срамни.
Театърът с нас, с мен, с колегите ми, с режисьорите, с Морфов, без Морфов, ще съществува. Народният театър е твърде Голям, за да е заложник на който и да е от нас. Няма как. Винаги ще съществува и ще просъществува. Без да е високопарно и без да е патетично. Просто всеки един е достатъчно малък, независимо от самочувствието му, в сравнение с институцията Народен театър.
- Трябва ли да има търпимост към хулиганщина в театъра?
- Не би трябвало да има. Трябва да последват вероятно извинения. Но хората, които извършиха нещата, ги познавам достатъчно добре и думата „извинявай“ ми се струва, че не им е в лексиката. Не я ползват.
