Последвайте ни в Google News Showcase
За мнозина историята на Египет, изглежда, датира от незапомнени времена. Но колко точно е стар Египет?
„Зависи как дефинирате Древен Египет – казва пред Live Science Ейдън Додсън, професор по египтология в университета в Бристол във Великобритания. – Ако го приемете като означаващо цивилизацията, която включва фараонското царство, йероглифното писмо и религията, която накрая е била заменена от християнството, той започва около 3100 г. пр.н.е. и завършва около 400 г. сл.н.е.“
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Катрин Бард, професор по археология и класически изследвания в Бостънския университет, също дава подобна дата. „Периодът на фараоните започва около 3000 г. [пр.н.е.]“, казва ученият.
Хората обаче са живели в Египет много преди 3000 г. пр.н.е. „Най-старото известно човешко присъствие в долината на Нил се оценява на около 400 000 години“, пише Пиер Вермеерш, професор по география в Католическия университет в Льовен в Белгия, в книгата „Палеолитни стоянки в Горен и Среден Египет“.
Селското стопанство в Египет датира от около 5000 г. пр.н.е., пише Сали Катари, която е била професор по египтология в Лаврентиевия университет в Онтарио, в статия в „Енциклопедия на древната история“. До 4100 г. пр.н.е. постоянни фермерски селища са създадени в части от Египет, пише Катари.
Някои селища в крайна сметка прераснали в градове. Накада и Хиераконполис (известен също като Нехен) стават важни градски центрове между 3500 г. пр.н.е. и 3000 г. пр.н.е., пише Стивън Снейп, професор по египетска археология в Университета на Ливърпул, в книгата си „Пълните градове на древен Египет“.
Около 3100 г. пр.н.е. Египет се обединява под властта на фараон и е създадена писмена система, често наричана йероглифи. Египетският свещеник Манетон, живял хилядолетия по-късно, около трети век пр.н.е., съобщава, че първият владетел на този обединен Египет е бил цар на име Менес, но съвременните учени спорят за самоличността на Менес и точността на твърдението на Манетон.
Бил ли е Древен Египет пустиня?
Благодарение на съвременните изображения на емблематичните египетски пирамиди, извисяващи се над огромен пясъчен пейзаж, много хора смятат, че тази област винаги е била пустиня. Но като се има предвид, че климатът и ландшафтът могат да се променят с времето и че хората променят естествената среда, пустиня ли е бил Древен Египет? И смята ли се Египет за пустиня днес?
Простият отговор е не. Не целият Египет, древен или съвременен, се квалифицира като пустиня. Районите близо до река Нил обикновено са по-плодородни, а египтяните – както в древни, така и в днешни времена – са имали процъфтяваща земеделска система. Околната среда обаче се е променила през историята на Египет и изграждането на Асуанската язовирна стена през Нил между 1960 и 1970 г. е променило съществено пейзажа.
Някои райони на Египет, които сега са пустинни, са били по-влажни в миналото. Един известен пример е Пещерата на плувците на платото Гилф Кебир в Югозападен Египет. Днес районът е много сух, но преди хиляди години е бил по-влажен и някои от скалните рисунки, открити в пещерите в района, изглежда, показват плуващи хора.
Това скално изкуство датира отпреди 6000 – 9000 години, отбелязва Британският музей. Но този по-влажен период е приключил преди около 5000 години и оттогава пустините на Египет са станали доста подобни на сегашните, казва Джоузеф Манинг от Йейлския университет.
Асуанският язовир е причинил наводнение на някои райони в Южен Египет, което е довело до създаването на голям резервоар, наречен езерото Насър. Много хора, особено съвременните нубийци, трябвало да се изселят и някои археологически обекти се озовали под водата.
Изграждането на язовира сложило край и на естественото разливане на Нил. Създаването на езерото Насър довело и до повече влага във въздуха в някои райони на Южен Египет, отбелязва Манинг.
Преди изграждането на язовира разливането на Нил като цяло е било по-малко интензивно. Изследванията показват, че през бронзовата епоха (около 3300 г. пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е.) разливите на Нил са били по-големи, отколкото през желязната епоха (около 1200 г. пр.н.е. до 400 г. пр.н.е.).
Един от ефектите на по-високите нива на река Нил през бронзовата епоха е, че около 2500 г. пр.н.е., когато са построени пирамидите в Гиза, ръкавът на Хуфу – изчезнал ръкав на река Нил – е минавал точно до пирамидите. Този ръкав позволил транспортирането на материали с лодки, подпомагайки изграждането на пирамидите.
Древните египтяни, които са живели край Нил, по някакъв начин са се смятали за живеещи на остров в долината на Нил, а пустините – за нещо като голямо море, казва Пиърс Пол Крийсман, директор на Американския център за ориенталски изследвания.
„Много от египетските митове за сътворението говорят, че техните богове, земя и хора се издигат от първичните води като остров, за да процъфтяват“, казва Крийсман.
