ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Димитровден е! Празнуват едни от най-обичаните имена, ето какво трябва да направим днес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Свети велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан на връщане от поход на Изток спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре.
Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.
Днес мощите на свети Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Димчо, Димко, Димана, Митьо, Мита
Според народните представи от Димитровден започва зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни.
Всичко за българските традиции и обичаи научете от бестселърите на "Милениум" - „Български църковен и етнокалендар“, „Атлас. Чудотворни икони, свещени места и лековите води в България“, „Домашен молитвеник“.
