Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. Григорий I Велики, Двоеслов, папа Римски (540—604 г.) - той се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред смъртта си. видяла Самия Христос, който я викал към вечен живот.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира "Св. апостол Андрей Първозвани", с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил за подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия. А самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва.
След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-висок пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; тайно се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; но убежището му, по особена божествена личба, било открито и той бил принуден да приеме първосветителския сан. Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г..
2. Св. преподобни Теофан Изповедник († около 818 г.) - Преподобни Теофан се родил в Константинопол в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята.
След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа.
Преподобни Теофан бил повикан да участва в VІІ вселенски събор
, свикан в 787 г. в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан усърдно помогнал на св. патриарх Тарасий в защита на иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и трудове. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост.
Инокоборческата ерес, макар и да била осъдена от VІІ вселенски събор, изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и заточение преподобни Теодор Студит и много други.
Царят видял, че увещанията и заплахите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тъмница. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал.
След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир "Велико село" и пренесли в него светите мощи на своя учител, когото Господ прославил чрез чудеса и след смъртта му.
3. Св. Симеон Нови Богослов (ок. 949 — ок. 1020 г.) - Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.
Св. Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12 март - денят, в който той се преставил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред монастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни.
