ГОЛЯМ ЦИРК! Тони Димитрова навря Кичка в миша дупка: Мадам Кичке, ти си като отровна гъба!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Жестока война се разпали на родната поп сцена. От двете страни на барикадата застанаха Кичка Бодурова, която се изпокарай с кой ли не, и Тони Димитрова. Наскоро първата даде интервю, в което се изказа негативно за изпълнителката на "Бургас и морето". Кичка посъветва Тоти да се оглежда по-често в огледалото, намеквайки за недобрия ю външен вид, както и да сложи очила, за да прочете в "Уикипедия" биографията й и да има представа с кого се състезава.
Димитрова не си замълча и сравни колежката си с пърхуда - отровна гъба, която след като изсъхне при натиск изпуска черен прах.
"Извинявам се на всички читатели, че стават свидетели на една недостойна битка, която подхожда повече на пехливаните, отколкото на две жени, при това певици, коментира Тони Димитрова пред "Лов Стайл". - Но след всичко, което понесох от една персона, която се има за кралица (не знаех, че кв. Комлука" е бил кралство, но знае ли човек?), си дадох дума, че няма да дам и другата буза, няма да слушкам и да папкам, и няма да стоя безучастна, когато някой, с чуждоземски акцент цапа името ми.
Ако глупостта даваше криле, някои хора щяха да летят като "Еърбъс" последно поколение. Да се реят в космоса на своята безподобност и без въздушност, да се опитват да стигнат невъзможното най-горе, докато се разпадне самолетът на тяхното въображение!
Ако глупостта беше езеро, то щеше да е като Лох Нес там щеше да витае мистиката около Неси, да всява страх или тръпка от неизвестното. Но стига съм я надценявала, всъщност, глупостта е като селска локва, пълна с кална вода и кравешка тор, миризлива и незаслужаващата претенциите на горните редове.
Когато обаче, глупостта се съеши с лошотията, лъжата и фалша, тогава се получава отровна смес. Тя не е взривоопасна, но оцвъква със зловонието си целият пейзаж. Няма начин да позволя на една мадам да ме цапа с курешките на своята злоба, и то от години.
Да, мадам Кичке, за тебе иде реч! Чувам, че пак си давала интервюта, но извинявай, заета съм с пътуване, не съм чела и чула твоето словестно творчество! То какво ли ще ми кажеш? Вземи кажи истината, че да ме изненадаш! Знаеш ли, мадам, сега, докато си губя времето с теб, мога да звънна на почти всички колеги - мои и твои (с много малки изключения). А ти на колко? Моето име ли има куп обидни вариации? Не мадам, твоето, защото човек сам прави името!
Скоро прочетох някъде за една гъба - казва се пърхуда. Тя не се яде, в началото е бяла на цвят, после изсъхва и става куха като малко балонче. Като я стиснеш, има една дупчица и от там излиза черен прах. Защо правя това сравнение? Ти изпускаш черен прах и очерняш всеки, който ти се опре или пък просто съзнаваш, че колесницата, на която си се яхнала е всъщност една обикновена тиква (проста работа - различна от сьомгата). Тиквата на твоето самозаблуждение! Пей си трагудите, а аз никога повече не искам да се занимавам с теб! Инаф ИС инаф! (Enough is enough)
