ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Използването на RDF като гориво вместо въглища и природен газ води до значително намаляване на въглеродните емисии и запазване на достъпната цена на топлоенергията.
RDF горивото е отпадъчният материал от твърдите битови отпадъци от населените места, който не може се рециклира. Този отпадък съдържа около 70% органични материали, които са горими и затова се нарича "гориво". Останалите 30 % са неорганични т.е. негоривни материали. Технологията за изгаряне на суров отпадък за получаването на зелена енергия датира от 70-те години на миналия век. Тогава започва масово внедряване на инсталации за изгаряне на битовите отпадъци в индустриалните страни като САЩ, Япония, Западна Европа.
Според редица експерти в областта на опазването на околната среда, подобно технологично решение, приложено в енергийните предприятия, би имало няколко огромни предимства, сред които са намаляването на вредните емисии, намаляване на разходите за производство на зелена енергия, както и запазване на достъпна цената на отоплението за потребителите. Не на последно място, с оползотворяването на RDF горивото ще се намалят големите количества битови отпадъци, който се депонират в сметищата, което от своя страна крие сериозен риск за околната среда и хората. Причината за това е, че де факто складирането на местния боклук на сметищата води до отделянето на вредни емисии в атмосферата, както и до замърсяване на почвата и подпочвените води.
Алтернативата на депонирането е именно изгарянето на нерециклируемия отпадък, който след термична обработка при много висока температура се получава материалът, познат като RDF. Този вид суровина не съдържа органични примеси и не е опасно за хората.
В момента в Европа става все по-актуална политиката по оползотворяване на твърди битови отпадъци чрез максимално рециклиране и за т.н. "кръгова икономика". България обаче е една от малкото европейски страни, където за обществото темата за изгарянето на твърди битови отпадъци е изключително чувствителна, въпреки че отпадъците са ценен ресурс, който трябва да се използва оптимално.
Превръщането на нерециклуриемите материали в RDF е идеята на кръговата икономика, която всички европейски страни трябва да прилагат в своята цялостна екологична политика. Количеството произведено алтернативно гориво ще спести депонирането на поне 300 000 тона отпадъци годишно. Ползването на RDF ще икономиса и значителна част от основното гориво на енергийните предприятия като природен газ и въглища, което ще доведе до „задържане“ на цената на парното и топлата вода.
Оползотворяването на RDF за производството на зелена енергия ще спомогне от една страна за разрешаване на проблема с управлението на отпадъците в България, а едновременно с това ще намали въглеродния отпечатък. Технологията е надеждна и модерна. Има редица примери за прилагането на този вид обработка на отпадъците и повторното им внедряване под формата на гориво в производствената дейност в развитите европейски страни. Основната цел на процеса на управление на отпадъците е да се допринесе за устойчивото развитие на общините и да предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда. Оползотворяването на RDF е изцяло в съответствие със законодателството и практиките на Европейския съюз.
В Европа има над 500 инсталации за термично третиране на отпадъци, в които се използват около 100 милиона тона отпадъци, които се изгарят, вместо да се депонират. Част от тези инсталации обслужват индустрията, а други домакинствата за целите на централизираното топлоснабдяване. В Западна Европа - Париж, Копенхаген, Виена и Лондон подобни инсталации са изградени дори в непосредствена близост или в самите населени места, което е факт, доказващ, че няма вредно въздействие върху околната среда и хората.
Тенденцията в страните от ЕС е да изгарят колкото се може повече отпадъци. В законодателството на ЕС към 2035 г. са заложени амбициозни цели от 65% рециклиране на битови отпадъци и същевременно ограничаване на тяхното депониране до 10 %. Към настоящия момент в България изгарянето на отпадъци все още заема малък дял в сравнение със средните нива за ЕС и особено при сравнение с други държави-членки. Единствено 4 държави членки имат по-малък процент изгаряне на отпадъци – Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. При Латвия е съотносим с нашия.
