ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако оприличим Борисов и президентът Радев на борсови играчи, може да се каже, че в настоящия сюблимен политически момент лидерът на ГЕРБ играе на къси позиции, а Радев на дълги. Според финансовата теория, при късите позиции се продават активи, а при дългите позиции се инвестират активи, с идея да спечелят в по-далечно бъдеще. В този ред на мисли в сегашната безизходна ситуация Борисов продава политически активи за да обслужи непосредствените си задължения като мандатоносител. Радев обратно - инвестира активи, чакайки политически дивиденти в по-далечно бъдеще.
Сега всички са втренчили поглед в лидера на ГЕРБ. А лидерът на ГЕРБ пък е втренчил поглед в шахматната дъска и отчаяно наблюдава как политическата муигра е стигнала до цунг-цванг, когато вече всеки ход е грешен.Ако направи достлук с Пеевски – зле. Ако отиде на предсрочни избори – още по-зле.
В интерес на истината блокажа при Борисов се отразява доста благоприятно на президента. Политическият вятър започва все по-силно да духа в платната на президентския кораб. И от това колко умело / и смело!/Радев ще върти щурвала срещу прииждащите вълни на политическите кризи, ще зависи и къде ще акостира в близките години. В кабинета на министър-председателя или в поредната безсмислена постпрезидентска фондация.
Преди това на Радев му предстоят консултации и раздаване на мандати. Със сигурност той ще направи това упражнение по устав, без да създава никакви пречки, защото няма никакъв интерес от предсрочни избори наесен. Те несъмнено ще досъсипят политическата система и основните партии, и неизбежно ще очертаят алтернатива, възможно е дори и на конституционната форма на управление, която да разчисти терена. Тази алтернатива обаче няма да е на Радев, тъй като той няма време да направи толкова скоро сакралния си политическия проект. Президентът е праволинеен човек и няма да се реши да напусне президентския пост, на който са го избрали повече от два млн. души, две години и половина преди края на своя мандат.
Ето защо на него му е изгодно да даде сега управленски мандат на тези, които ще направят слабо и обречено правителство. Но не толкова слабо, че да не изкара поне година и половина, когато ще е наближил краят на втория му 5 годишен мандат. Ако въпросното управление приключи скоропостижно в близкото бъдеще, както вече стана дума, това не му върши работа.
За такъв политически лупинг се иска висш пилотаж. Дали Радев е толкова умел в политиката, колкото и в кабината на МИГ 29, ще наблюдаваме с интерес от земята.
Така или иначе, за да бъде успешно реализирана дългата президентска позиция най-подходяща е коалиция на ГЕРБ и ДПС, украсена с шоуто на Слави или с някакво друго величие. Не е тайна, че стабилно управление на ГЕРБ и ДПС е мисия невъзможна. Не че в ГЕРБ и ДПС няма свестни политици, експерти и пр. подходящи кадри. Има, разбира се, и то не малко. Но самата комбинация е токсична. София никога няма да приеме управление на Борисов с ДПС, особено командвано от Пеевски. А София реално е половин България.
Няма да съм кой знае какъв пророк, ако предскажа, че ако такава коалиция встъпи в длъжност, много скоро след това умни, красиви и богопомазани тълпи ще започнат да маршируват по жълтите павета от Министерски съвет до Орлов мост и обратно. Ще ни забавляват с неизбежните пърформанси. Вувузелите пак ще правят серенади на властта под прозорците на Министерски съвет. Депутатите пак ще започнат трудно да влизат и излизат от бастилията на Партийния дом. Но такава какофония няма как да продължи две години и половина. Затова на Радев ще му се наложи да действа по-рано.
Между впрочем тогава президента лесно ще свали разклатената власт.Вече от пиедестала на Спасител! Ще е достатъчно само да я посочи с пръст. Както преди три години й вдигна юмрук. И тогава, само година преди края на мандата си,ще има достатъчно резон да се обърне патетично към широките народни маси и да им съобщи, че властта повече не може да се търкаля по жълтите павета, че в интерес на спасението на отечеството от хаоса и безвремието се налага да подаде оставка като президент и спешно да оглави/Лично! /дълго акушираната президентска партия.
Тогава в тарапаната никой няма да го пита какъв му е екипът, има ли кадри за новото начало и пр. Просто връхлитащата вълна ще вкара 120 плюс депутати в парламента.И ще се повтори историята с царя - 23 години по късно. Трябва да се припомни, че Симеон също изчака няколко години и избра точния момент за да нанесе своя удар, който попиля тогавашното статукво, доминирано от досадилият на всички Костов и току що прохождащите демократи за силна България. И разруши с един замах прословутия двуполюсен политически модел, който дълги години хранеше питателно самопровъзгласилата се разноцветна политическа класа.
Без съмнение това е много сложна политическа игра, която изисква безупречен рефлекс, решителност и точен тайминг на действие. Тя може да донесе на Радев нов звезден миг, но може да се превърне и в негово Ватерлоо. От двете кресла,сегашното президентско и бъдещето премиерско, в крайна сметка да се окаже на земята. Зависи как ще си изиграе картите.
Не е изключено горните мисли и размисли да се окажат в голяма степен фантазии. А в реалността да се случи друго. Президентът спокойно да си довърши мандата. Най- много с още едно служебно правителство. И после да се пенсионира по живо по здраво в късната есен на 2026 год. Това също го има в зара.
Но някак си такъв тривиален епилог не се връзва с неговата енергична и амбициозна натура, гарнирана с желязно здраве,намираща се, както е казал поетът,на попрището жизнено в средата. И отпила вече от сладкия еликсир на властта….Така че, все пак, по-вероятно е да има екшън. Пушката отдавна е окачена на стената на „Дондуков“2. А краят на представлението наближава.
Паун Цонев
