Последвайте ни в Google News Showcase
Политологът доцент Стойчо Стойчев анализира как протича изборната кампания, има ли нови моменти в нея. Възможно ли е в 50-то НС да влязат не 6 партии, както предвиждат социолозите, а осем. При какви условия Бойко Борисов би станал премиер за четвърти път. И действително ли голямата битка ще е за второто място между ППДБ, „Възраждане“ и ДПС, а докато Корнелия Нинова е на власт в БСП, там няма да има никакво раздвижване - това разсъждава Стойчев в интервю за "Труд".
Ето какво казва той:
Всяка партия си пее своята песен. ППДБ си имат едно послание и то е „Направихме много грешки, но постигнахме хубави неща, трябва ни още време да ги довършим, затова ни дайте шанс.“ Отсреща ГЕРБ им казват „Стига толкова експерименти, стига глупости!“ И оттук нататък – стига емоции, ако ще има коалиция, да е коалиция като хората. ДПС обичайно нищо не казват. БСП няма значение какво казва, защото там проблемът не е в говоренето, а в лидера, докато госпожа Нинова е на власт, там няма да има раздвижване. „Възраждане“ искат да предоговарят разни членства, това е чист популизъм, който като предизборна стратегия е ефективен, но като управленска перспектива става изключително проблематичен, защото не може да се изпълни. ИТН не съм ги чул какво казват. Новите „Солидарна България и „Синя България“ имат някакви послания анти естеблишмънта, старите са компрометирани, ние представляваме някаква нова платформа. Ваня Григорова казва „аз съм истинското ляво“, а „Синя България“ – ние сме истинските десни. Това са посланията, а като цяло кампанията е вяла, защото е перманентна, постоянно сме пред някакви избори и напрежение, така че няма нещо фундаментално, което да се случи в момента и да изкриви тези неща, а скандалите, които се въртят в момента, са планомерни тип черен пиар, нямат кой знае какъв ефект, с изключение на катастрофата с Кирил Петков.
Записите компромати например са записи като записи, те са в онзи стил, който изнесе преди време Радостин Василев. Предполагам, че и още ще излязат. Те няма да разколебаят тези, които са останали да гласуват за ПП. Като гледам социологическите проучвания, те вече са стигнали един екзистенциален минимум. При два милиона и половина с намерение да гласуват, 13 процента са 270 000 максимум. ППДБ успяха да обединят тези хора около себе си, които са най-твърдите им фенове и каквото и да се случи, те няма да се разколебаят. Черният пиар в момента няма да намали резултата им.
Сега въпросът е дали ПП драматично се проваля и дали ДПС и „Възраждане“ се натягат и ще успеят да ги изместят от второто място. ДПС прави някаква организация, Пеевски ще иска да изпревари „Промяната“ и да докаже, че като е станал председател, нещата дръпнаха. Костадинов едно си знае – ние сме втори и без друго, защото не ни пускат да сме първи. Така че напрежение за второто място ще има.
Всичко е възможно в т.ч. „Синя България“ и „Солидарна България“ да прескочат бариерата от 4 процента и да попаднат в 50-я парламент. Може нито една да не влезе, може и двете да влязат, а може и само едната. Всичко зависи от избирателната активност. Парадоксалното е, че ако тя е висока, бариерата се вдига и малки партии трудно ще влязат. От друга страна, при висока избирателна активност за малки партии може да гласуват хора, които обикновено не ходят до урните, те в последния момент преценяват кои имат шансове от малките и гласуват за тях. Сега ИТН имат два пъти повече проценти от „Синя България“ и „Солидарна България“, но в последния момент може да се озоват наравно с тези формации. Така че според мен трите формации – ИТН, „Синя България“ и „Солидарна България“ са в равностойно положение – една или две от тях да влязат, всичките да влязат – зависи много от обстановката на изборния ден и избирателната активност. Така че всичко е възможно. Оттам нататък колкото повече по-малки партии влязат, толкова по-лесно след това ще се състави работещо мнозинство. София беше доказателство за това. И Григорова, и Лилков работеха за това да се намери решение да тръгне работата на СОС и сътрудничеха най-много за това. Просто имат интерес, защото при предсрочни избори те са изхарчили всичко, а шансът да влязат отново е много малък. Затова винаги малките партии са заинтересовани да има работещо мнозинство. Това е логиката и затова те винаги ще подкрепят някакво правителство в ключови моменти, дори и да не участват в него.
При сегашните шест партии вече ще е трудно да се състави коалиционно управление. А при по-голяма фрагментация е по-вероятно да се формира стабилно мнозинство, което е парадоксално, но е факт. Защото при по-малко субекти нещата стоят на кантар и никой не може да надделее. Докато при голяма фрагментация големият ще има възможност да привлече малките под някаква форма, колкото и парадоксално да изглежда Ваня Григорова и „Синя България“ да подкрепят правителство на ГЕРБ.
Стойчев коментира и защо фактори в ГЕРБ говорят, че премиер трябва да бъде отново Бойко Борисов и дали това е само за мобилизация на електората:
Те може и да го искат, но зависи от реалността. Да се върне Бойко Борисов като премиер означава, че трябва да има пълен контрол над парламента. Защото как той да е министър-председател, а в парламента шефове да са му Христо Иванов, Кирил Петков или Ваня Григорова и да му клатят кабинета с вотове на недоверие? Борисов би станал премиер само когато е сигурен, че ще контролира парламента и няма кой да му вземе главата при вот на недоверие. А ГЕРБ няма да спечели такова мнозинство, няма да го има и с ДПС. Към момента според проучванията доближават до такова мнозинство, дали ще го получат е друг въпрос. Не знам дали Борисов ще се съгласи да стане заложник на Пеевски. Хубаво, ще стане той премиер на правителство на малцинството, ще го играе пак като през 2009 година, ДПС ще го подкрепи, но няма да е официална коалиция, за да не дразни някои хора. Но във всеки един момент Пеевски може да го свали, както Лютви Местан свали Орешарски преди 10 години. Смятам, че Бойко няма да се съгласи да бъде Орешарски номер две. Така че според мен той няма да е премиер, може да пробват експертно лице със супербиография примерно като Габровски, като Антон Хекимян в София... Борисов е винаги там, където е центърът на властта и затова в сегашния все още действащ парламент стана депутат защото видя, че центърът е там. Преди това не беше в парламента, защо да стои там и да го плюят разни Дончеви, Манолови, Бабикян... След което усети, че в 49-то НС може да се формира мнозинство и той да е в него. И затова докато центърът на властта не бъде в Министерския съвет, той няма да отиде на „Дондуков“ 1.
Възможно е Димитър Главчев да продължи да си управлява до нови избори, вероятно след президентските избори в САЩ. Заради промените в конституцията има действащ парламент по време на служебното правителство, този парламент може да си приема бюджет, да назначава, да уволнява, да избира квоти на регулатори. През това време има кабинет, който не е напълно подчинен на президента. Министър-председателят има доста по-голяма автономност. Тази възможност е доста по-работеща отколкото предишната, когато нямаше парламент и служебното правителство нямаше къде да внесе законопроекти. Докато сега парламентът си работи, правителството може да си внася законопроекти, там да ги гласуват, може да викат Главчев когато си поискат да отговаря на разни питания. Така че този вариант е добър.
Няма нито една партия, която да направи една евентуална коалиция ГЕРБ-ДПС, и да е приемлива и у нас, и по света, ще бъде много подозрително. Борисов ще се опита да вкара ППДБ, но зависи какви условия те ще поставят. Ако „Синя България“ влезе, ще е съвсем различно, тя ще е много по-легитимен партньор от ИТН, коментира още Стойчо Стойчев.
