ГОРЕЩ АНАЛИЗ: Задава ли се коалиция на Бойко Борисов с двете партии на Иво Прокопиев. "Готов съм да седна с тях..."
Последвайте ни в Google News Showcase
"- Готови ли сте да седнете с хората, които ви обиждаха, посочваха като крадци и грабители, на една маса с ПП, БСП, ДБ...?
- Аз съм готов да седна с тях...И то не е нужно с Кирил Петков или Асен Василев, щото моите пък може да кажат: Ние не искаме с Кирил и Асен. Блокираме всичко...
Ако сериозно се мисли за държавата, има преговорни екипи, програми, различни варианти - кратки, средносрочни, за цял мандат, няма значение кой е премиер и кои са министри."
Това обясни днес Борисов в Габрово.
А дали наистина няма значение кой е премиер и кои са министри? За какво изобщо правим избори тогава?
Бойко Борисов е "винаги готов" да преговаря с ПП и ДБ и да направи с тях правителство. Готов е да преглътне целия потрес от ареста, репресиите, обидите. Терора на Рашков, уволненията на всички нива, мачкането на симпатизантите, стигматизирането им като „бивши хора“.
Нека това да бъде добре чуто и осъзнато от целия електорат на ГЕРБ, че да няма после изненанади. Или пък да не вземе някой да се почувства излъган – ама аз сега гласувах за Бойко, пък моя глас отиде за коалиция с Кирил…
Илюзии в това отношение няма смисъл да имаме. С каквато и дистанция да спечели ГЕРБ, първата работа на Борисов ще е да покани на преговори ПП и ДБ с опорката, че това са евроатлантическите партии, пронатовските.
Нищо, че не са нито евроатлантически, нито пронатовски, а са си чисто левичарски, с необолшевишки уклон и кремълски корен.
Така обаче се разпореждат от американското посолство. Ако не сте забелязали, Херо Мустафа, уж отзована преди няколко месеца, още си е в София и бабува на бъдеща трипартийна коалиция ГЕРБ – ПП – ДБ. Преди да свърши работата, няма да си тръгне, явно. Твърде прибързано се зарадвахме. Злото никога не си отива от първия път.
Борисов в момента слуша и изпълнява. На каква цена или заради какви зависимости, той си знае. Някои казват – „Магнитски“, други – нови записи. Все едно. Сплашването успя с Македония, ще успее и сега.
Единственият шанс да не преживеем зимата в перверзния сговор между раздиращите се от омраза Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов е…последните двама да проявят характер и да откажат.
Защото Борисов е готов. Нали прочетохте – „няма значение кои са министри, кой премиер…“ Тоест, даже и първи, може да им отстъпи премиерския пост и важните министерства. Ще го опакова като „грижа за България в тежката зима“, но ние ще знаем, че става дума за нещо друго.
Лицемерието отдавна се е превърнало не във втора, а в първа природа на българските политици.
Кирил Петков и Христо Иванов обаче вероятно ще се заинатят. Парадоксално! Защото досега ги етикирахме като безропотни марионетки на „Козяк“ и Брюксел. Но ще се окаже, че те имат сякаш повече аргументи да откажат и да се съхранят и като лидери, и като политически формации.
За ПП и ДБ коалиране с ГЕРБ е равносилно на самоубийство, съзнателно зануляване. Електоратите им няма как да го приемат. Тези хора дойдоха на власт с обещанието, че ще пенсионират и даже арестуват Бойко Борисов. Това е единственото активно послание в предизборната им програма. Как така изведнъж ще се прегърнат с него?!
Ерго, нова Тройна коалиция от „проатлантически“ тип е възможна само заради…хм, прословутото великодушие на Борисов, но и невъзможна заради инстинкта за самосъхранение на ДБ и ПП.
Впрочем Борисов не е наивен човек и чудесно знае какви са настроенията в партията му. Апаратът по места, конформистки по характер, е уплашен и уморен. След близо две години извън софрата жаждата за власт е по-пареща отвсякога. Имплицитно повечето от тези жени и мъже презират комисарите на „Да, България“ и „Промяната“, тъй като са изтърпели институционални и вербални унижения от тях. Опаковани са като „мафия“.
Значи този апарат едва ли ще приеме с ентусиазъм колаборация с довчерашния кръвен враг, а обратното – ще търси реванш. Истината е, че герберите далеч по-радушно биха посрещнали вариант за коалиране с ДПС, защото партията на Доган е единствената, която не ги обижда и не се зарича да не работи с тях.
Настроенията сред масите обаче са едно, настроенията в сърцето на Борисов – съвсем друго. Като типична лидерска партия от авторитарен тип, политическото поведение на ГЕРБ е функция от капризите на вожда. Очертава се драматичен сблъсък между разума на елитите и емоциите на масите по вертикала.
Кое ще надделее сред герберите – лоялността към безспорния лидер, потребността от завръщане във властта или омразата към противника? Как би се възприело съвместно управление на Бойко Борисов и двете партии на олигарха Иво Прокопиев под егидата на американското посолство? Загрява ли за министър-председател типаж от рода на Румяна Бъчварова? Дали при такъв сценарий президентът Радев и ДПС, все още донимирано от Делян Пеевски, няма да се превърнат в радикална опозиция и да се сродят? И дали това няма да е звездният час на популистите от „Възраждане“, които ще крещят, че сме в плен на поредната безпринципна и чуждопоклонническа коалиция и ще свикват протести?
Задават се трудни дни за управляващия елит, който рядко се влияе от реалните предпочитания на своите избиратели, угаждайки на личната си корист и натиска на задкулисието.
