ГОРЕЩ АНАЛИЗ: Защо Кирил Петков излъга за "неотложните ангажименти" и ден по-късно летя за Брюксел и как да се предпази от грешките, които изолираха Радев в ЕС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Веднага след парламентарните избори президентът положи сериозни усилия да убеди обществото, че няма да се бърка в работата на бъдещото редовно правителство, но предвидливо си запази две важни капии в лицето на силовите министри. Ако се доверим на новия премиер, той също не очаква намеса свише. Засега! Tова пише в коментар за фактор.бг журналистът Иван Ибришимов.
И на мен нямаше да ми се налага да пиша тези редове, ако не беше неочакваната брюкселска рокада кой да представлява България на Европейския съвет вчера. Този най-висок форум в ЕС е по същество среща на правителствените ръководители на страните членки. Като президент на държава с парламентарно управление според конституцията, президентът може да я представлява на съвета само при случай на служебно правителство. Не случайно в писмо до премиера, което беше оповестено в реално време, председателят на Еврокомисията Урсула фон дар Лайен с топли думи изрази радостта си от предстоящата среща с Кирил Петков, които неясно как часове по-късно се изпариха в небитието. Тогава вече дойде новината, че не премиерът, а президентът ще участва във форума.
„Неотложните ангажименти“, с каквито се аргуменира Петков, е обтекаема дипломатическа формула, зад която може да се крие всичко. Да, стартът на всяко правителство изисква по-големи усилия, особено в условията на пандемия, съпътстващата я икономическа криза, нарастващата инфлация, респективно покачването на цените и накрая - природните бедствия /наводнения/ като връх на сладоледа. И пак всичко щеше да бъде ОК, ако премиерът нямаше цели пет/!/ „вицета“, които още при първия по-деликатен проблем пред г-н Петков се оказаха ненужни, т.е. излишни. Да са живи и здрави, държавата няма да фалира заради тях. Но на мен ми стана любопитно и се опитах да съпоставя фактите във времето за да разбера
Какво пропусна премиерът?
На първо място да бъде представен пред колегите му от ЕС лично от председателя на ЕК на последния за годината Европейски съвет. Второ, да се запознае в подходяща обстановка с новия германски канцлер Олаф Шолц, от когото се очаква, както Ангела Меркел досега, да има ключова роля при решаването на най-сложните казуси в рамките на ЕС. Такъв „случайно“ е присъединяването на Западните Балкани, съответно на Република Северна Македония, към Съюза.
Изглежда впоследствие нещо е прещракало в главите на най-високопоставените държавни мъже, за да се подочуе, че макар и с ден – два закъснение, че и Петков ще лети до Брюксел. Примерно, че Европейският съюз е основна част от „глобалното село“ на Маршал Маклауън и че при съвременните въздушни връзки е въпрос на часове да се появиш в рамките на един ден на две места в Европа.
Явно причината не ще да са „неотложните ангажименти“. По-скоро имам нездравото усещане, че някой пак ни мисли за идиоти и ни върти изтърканите си от употреба селски номера.
Потвърждението за подозренията ми дойде вчера когато вече официално бе обявено, че г-н Петков днес ще бъде в Брюксел. Не съм чул да се е случила някаква оптимистична промяна в страната междувременно.
Какво спечели президентът?
Преди всичко възможността да припомни на европейските лидери, че съществува, след негласната му изолация на която бяхме свидетели напоследък. Това е.
По време на срещата в рамките на инициативата „Източно партньорство“ предхождаща Съвета, той се възползва от възможността за пореден път да защити интересите на Москва, като призова за подновяване на диалога от страна на ЕС за кризата в Украйна, разбирайте за избягване на нови санкции срещу Русия. Като аргумент хитро бе припомнена прагматичната от френска гледна точка формула на президента Макрон.
По-късно Радев осъществи наистина важна среща с премиера на Азербайджан, свързана с доставките на природен газ за България и за първи път постави ребром въпроса за необходимостта от спешно завършване на газовата интерконекторна връзка с Гърция, която беше загърбена от експремиера Борисов за сметка на руската тръба през България. Бил защитил също газовите и ядрените централи като екологично чисти и търсенето на общо решение за укротяване на цените на енергията. Не чух да се е запознал с новия канцлер на Германия нито за неформална обмяна на мнения с лидерите на ЕС по важните за България теми.
Въпросът за еманципацията на премиера
Той ще се изостря с всеки изминал ден, ако г-н Петков е искрен в намеренията си да надгради присъствието на България като активен член в ЕС и НАТО. Петков трябва да покаже, че е в състояние да води собствена прагматична политика, която да го предпази от грешките, които карантинираха президента Радев.
Еманципацията в отношенията президент – премиер вече е традиция в най-новата ни история. И в двете посоки.
