ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Традициите повеляват на всяка нова власт да се дават по стотина дни толеранс в началото на едно управление. Време, за да може новите управленци да се запознаят с ведомствата, които ръководят, да формират работещ екип, да набележат най-важните реформи, които не търпят отлагане. От около десетилетие обаче трите месеца толеранс са история. Основно по причина, че прогресивните либерални кръгове, както у нас, така и на всякъде по света, много държат да определят дневния ред на обществените процеси. Проблемът настъпва, когато неолибералите бъдат овластени и на тях самите им се наложи да носят отговорност, при това още в първите им сто дни на власт, пише "Труд".
Заради това не е изненадващо, че първите дни на новото правителство и на новия премиер Кирил Петков минаха под знака на три гафа, които не могат да бъдат подминати, защото показват сериозен дефицит на управленски капацитет и амбиции за нарушаване на правилата на демокрацията, на фона на твърдения за почтени намерения. Най-голям отзвук имаше гафът за наложения мораториум върху цените на тока, парното и водата, та се наложи младата Лена Бориславова, издигната в началник на премиерския кабинет, да нарежда на младите депутати от „Продължаваме Промяната“ да ревизират прясно прието решение на парламента. Докато крачеше из брюкселските паважи Петков обърка и бройката на мостовете между България и Румъния, та се наложи проправителствените медии да разясняват какво всъщност е искал да каже премиер-министърът. Третият гаф на премиера бе допуснат в предварително записано интервю за предаването „Панорама“ на БНТ, където прясно заклелият се да спазва Конституцията и законите на страната Кирил Петков обяснява възгледите си за съдебна реформа с емблематичната заявка: „нашата роля е да сложиме хора в прокуратурата…“
Институционална реакция на откровеното нарушаване на основополагащите принципи на демократичната държава за разделение на властите за момента няма. Липсват критични бележки и уязвителни коментари в проправителствените издания на медийния монополист Иво Прокопиев. На всичко отгоре, новите медии на властта, иначе редовно цитиращи представители на гражданското общество, този път пропуснаха да отразят острите реакции в социалните мрежи на арогантната визия на Петков за реформа на правосъдието.
„Уважаеми пепепепейци, Уважаеми г-н новопремиер, Мостовете по Дунав ще ги броиме по-натам, че сложничко стана, обаче, израз като "нашата роля е да сложихме хора в прокуратурата ....." и Борисов не си е позволявал. Слагат се пробиотици по рафтовете на Лидъл, тук е друго. И проблемът не е в излишното “е”, написа Николай Стайков от „Антикорупционен фонд“, който този път не бе цитиран в „Дневник“, „Капитал,“, Медиапул, „Клуб Зет“, „Свободна Европа“ и т.н.
Интересна подробност е, че преди пет години Кирил Петков и Николай Стайков заедно поставяха основите на проекта „Да, България“, претендиращ, че има най-високата експертиза по въпроса за промяната на правосъдието у нас. По-късно Петков напусна партията с лидер Христо Иванов, вероятно защото и на двамата егото и самочувствието им е в повече. Очевидно ръководните кадри на „Да, България“, а най-вече активистите им, макар да подкрепят новата власт, част от която са и те, доста ревностно ще следят за подобни гафове, особено, ако те произхождат от представители на „Продължаваме Промяната“. Все пак да не забравяме, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев стопи унизително ниско процентите на „Демократична България“. Но далеч по-същественото в случая е, че Кирил Петков очевидно не си дава сметката, че, като министър-председател на страна член на Европейския съюз, изказването му пред БНТ не може да бъде оправдано с незнание на устройството на държавната власт, а представлява явна политическа декларация, която следва да бъде отразена със силно негативен оттенък в годишния доклад по Механизма за върховенство на правото.
Окрилен от това, че прокуратурата отказа да го разследва за декларацията с невярно съдържание относно двойното му гражданство, с което бе нарушен не само Наказателния кодекс, но и Конституцията, Петков смята, че избирателите му ще са доволни, ако излъчва увереност за това, как ще изчегърта от прокуратурата обвинител №1 и така мантрата за „нулева толерантност срещу корупцията“ ще се превърне в реалност. Подобно поведение не само, че показва тотално неуважение към върховенството на правото, но разкрива и същинското желание на новите управляващи да се подсигурят с техни кадри в институциите, призвани да охраняват обществения интерес, така, щото да няма кой да разследва „почтените“ им схеми и лобистки решения, които много скоро ще започнат да излизат на показ. Петков трябва да е наясно, че веднъж може да му се е разминала наказателната отговорност за неспазване на буквата на закона, но никой няма да търпи арогантното му желание, със сигурност не само негово, а и на задкулисни му ментори кукловоди, по тотално овладяване на съдебната система и в частност на прокуратурата. Нещо повече, с подобни гафове премиерът е на път да постигне две неща – да сплоти магистратските среди, които неминуемо ще бъдат принудени да се защитят от намесата на изпълнителната и законодателните власти, а от друга – да разочарова разумните избиратели с либерално-демократични разбирания, които може и да не харесват Иван Гешев, но преди всичко вярват, че законите и правилата трябва да са спазват.
Министър-председателят има шанс да излезе от положението, в което изпадна, разкривайки недемократичните си идеи за „слагането на (наши) хора в прокуратурата“, стига да съумее да се еманципира достатъчно от тези, които му осигуриха победата на третите за годината парламентарни избори. Достатъчно е Петков да изпълни пет естествени и разумни стъпки:
Първото, което Кирил Петков трябва да направи, е да спре да говори с лозунги. Изборите отдавна минаха и отговорността за състоянието на държавата все повече ще започва да му тежи. Воденето на пунически войни срещу прокуратурата са обречени, колкото и към това да го тласкат спонсорите на кампанията му. А, ако разчита, че с милиционерщината, проповядвана от Бойко Рашков, който все по-настървено превръща службите на МВР в мракобесна политическа полиция, хората няма да забележат определени действия на новите управляващи, със сигурност греши.
Второто, което спешно трябва да предприеме премиерът, ако не иска много скоро да му се наложи да гаси управленски и коалиционни пожари, да прекрати напрежението между изпълнителната и съдебната власт, между МВР и прокуратурата. Иначе, с основание с наследения от Румен Радев – Бойко Рашков, ще бъдат подозирани, че използват властта, за да спасят от правосъдието всички онези олигарси, които прокуратурата уличи в злоупотреби и престъпления, като започна да ги преследва в изминалите 3-4 и повече години – като Цветан Василев и много други.
Третото, което премиерът би могъл да свърши е да търси консенсус, разбирателство, единодействие с опозицията в парламента от една страна, а от друга страна с представителите на съдебната власт. Инспекторите във Висшия съдебен съвет нямат никаква вина, че няколко парламента изобщо не стигат до откриването на процедура по избори на нов състав на органа. А това няма да е никак лесна задача, защото ще е нужно конституционно мнозинство, т.е. подкрепата на ГЕРБ и ДПС или поне на една от двете политически формации. Прекратени трябва да бъдат и заплахите за предсрочно прекратяване на мандата на съдебния съвет, за да можело нов състав да отстрани главния прокурор. Най-малкото, защото само след три седмици именно този ВСС трябва да избира следващия съдия №1. Ако искат Петков и компания, нека продължават да се заканват как ще променят Закона за съдебната власт, за да си изберат „техен“ съдебен съвет. В Четворната коалиция обаче има хора, като Атанас Атанасов от ДСБ, който още помни как преди 25 години същото направи с ВСС и тогавашният премиер Иван Костов, за което горчиво съжалява и до днес. Апропо, тогава Костов разпусна ВСС, защото кадровиците бяха избрали именно Бойко Рашков за главен прокурор. След промяна на съдебния закон, избран бе нов съдебен съвет, който въздигна начело на прокуратурата Никола Филчев, а той образува дела на половината министри на Костов и обяви Атанасов за „Гном“. Неопитните в политиката Кирил Петков и Асен Василев трябва да си дават сметка, че преди 25 години Атанас Атанасов и Бойко Рашков са били абсолютни противници. Въпросът какво ги сплотява днес е повече от резонен и отговорността за тази внезапно възникнала спогодба между известни с интригите си ченгета, ще я носят именно от „Продължаваме Промяната“.
Четвъртото, което задължително един премиер, който твърди, че вярва в принципите за върховенство на правото, макар и да демонстрира точно обратното, трябва да направи е да чуе гласа на разумните експерти и професионалисти. Тези дни деканът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Даниел Вълчев отново напомни, че персоналната смяна на главния прокурор изобщо не решава проблемите на правосъдието. Вълчев не е единственият представител на академичните среди, които от години говорят за нуждата от цялостен подход при реформирането на системата, който задължително трябва да включва промени и в съдилищата и наказателното законодателство. Да се фокусира вниманието единствено върху прокуратурата е изключително погрешен подход, най-малкото, защото за всеки независим наблюдател е добре известно, че същината на проблемите са в крайните решения на съда. Време е да се заличат тези двойни стандарти – да критикуваш един обвинител, че се е произнесъл на база вътрешното му убеждение, но да не позволяваш това да се случва, ако един съдия е пуснал от затвора предсрочно извършител на умишлено убийство, защото такова е било вътрешното му убеждение.
И петото, което е добре от „Продължаваме Промяната“ да разберат, по възможност преди да са направили поредната си стратегическа управленска грешка, е това – да не се изкушават да превръщат Антикорупционната комисия в своя бухалка срещу опонентите, било те политически или икономически.
Историята много пъти е показвала, че всеки, който е тръгнал да бори опонентите си с нова мегаструктурата, която под властови натиск се сдобива със свръхправомощия, рано или късно претърпява провал, а и рискува да падне жертва на собствената си амбиция. Както при случая с Гешев, така и с желанието да махнат председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров, като се измени устройствения закон, новите управляващи разкриват единствено намерение институцията да попадне под техен контрол, за да осигурят инструмент за натиск срещу опозицията и в същото време имунитет срещу разследване на собствената им „почтеност“.
Макар все още да не е напълно видимо, част от управляващото мнозинство са далеч по резервирани от устрема на Петков да чегърта върховете на Антикорупционата комисия и държавното обвинение. Макар и минимален, премиерът все още има шанс да подходи държавнически. Каква по-голяма гаранция от това, че всичко ще се мери с еднакъв аршин, ако ръководителите на съответните институции, пък били те избрани в предишен период, при друга управленска конфигурация, изпълнят мандатите си, както е по закон. Така не само, че ще покажеш, че спазваш законите и Конституцията, но ще дадеш нужната гаранция, че няма да има недосегаеми и от новата власт. Защото е не само трудно, но и, както изглежда невъзможно, да очакваме МВР на Бойко Рашков да провиди например нерегламентираните контакти на президентския секретар по антикорупция Пламен Узунов с бизнесмени и бивши шефове на митниците.
Ако Петков постъпи разумно и спре с изхвърлянията ала Харвард, които в зората на демокрацията бяхме свикнали да виждаме от покойния Жорж Ганчев, а покаже, че може да се еманципира от наставниците си Иво Прокопиев и Румен Радев, реален напредък дори в трудно реформиращото се правосъдие наистина би могъл да се постигне. Ако ли не, очаква ни едно безкрайно противопоставяне между институциите, което е златно време за спекуланти и измамници, платени протести, „активни мероприятия“ на милиционера Рашков и кух проправителствен ПР в мейнстрийм медиите, а в крайна сметка обществото ще осъзнае, че и тези са като онези и скоро пак ще се ходи на предсрочни парламентарни избори. Може да е забавно, както би изпял Ицо Хазарта – „почтеността ми е по-голяма от почтеността ти“, но със сигурност не е в интерес на държавата.
А понеже стана въпрос и за Христо Петров, най-добре е рапърът-депутат и премиерът да вземат и да поканят един преподавател по общи основи на правото (учи се в гимназията, а по-задълбочено в първи курс, първи семестър по специалност „право“), да им изнесе една лекция на тях, а и на останалите младежи от „Продължаваме Промяната“, за да разберат веднъж и завинаги, че законите важат и за тях, без значение дали са министри или депутати. Не за друго, а за да не им се налага да го разбират по трудния начин.
