ГОРЕЩ БАРОМЕТЪР: "Афис" с ново проучване - интригата за първото място на изборите за Европейски парламент се изостря (ГРАФИКИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Междинните електорални нагласи, броени месеци преди изборите за Европейски парламент, предвещават оспорвана борба за първото място. Шансовете на основните претенденти – БСП и ГЕРБ – са изравнени. В рамките на статистическата грешка се регистрира леко предимство за червената партия, твърдят от червената социологическа агенция "Афис", които не за пръв път мерят в полза на БСП, но резултатите на избори излизат различни.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Към този, сравнително отдалечен от събитието момент, изглежда слабо вероятно да се очертае такава изненада, която да позволи на нов играч да се намеси в спора за призовото място.
Независимо от зачестилите изявления и коментари по повод на предстоящите избори, интересът към тях остава на традиционно ниско ниво. По скалата от 0 до 10 едва 35 на сто са абсолютно сигурните гласоподаватели, при това състоящи се предимно от привърженици на три партии – БСП, ГЕРБ и ДПС.
Шансовете на останалите партии и коалиции са твърде условни и пренебрежимо малки. Единствено коалицията „Обединени патриоти“ разполага с потенциална възможност да се сдобие с не повече от един мандат, но и това не е сигурно.
При цялата условност на изчислението полагащите се на България 17 мандата, според сегашните предварителни нагласи и с уговорката, че до изборите има достатъчно време за размествания в класацията, биха се разпределили по начина, представен на следващата диаграма. Ако разликата между водещите политически сили надхвърли 3,4 пункта, това ще означава и разлика от един мандат. В случай, че коалицията „Обединени патриоти“ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите ще се поздравят с един мандат, който ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на ДПС.
Слабият интерес към европейските избори не е български феномен, така е и в останалата част от континенталния съюз. За сравнение можем да отбележим, че ако предстоящите избори не бяха за Европейски, а за местни парламенти, очертаващата се избирателна активност би била с 15-25 на сто по-висока. В България, по-специално, тя би била с 19 на сто по-висока.
Ако в България има отлика от ситуацията в другите държави-членки на ЕС, тя е в отношението към съюза като цяло. Почти навсякъде в ЕС недоверието към общоевропейските институции превишава доверието. У нас е обратно: след известен период на колебание преди няколко години, когато избухна бежанската вълна, доверието на българските граждани към ЕС е устойчиво.
Защо при това положение избирателната активност е ниска и се очертава като ниска и на предстоящите през месец май избори? Защото, въпреки сравнително високото доверие в ЕС, българските граждани не смятат, че нещата в съюза са наред и всичко се развива в правилната посока.
От данните, представени на диаграмата личи, че ситуацията в ЕС се оценява негативно, макар и не чак толкова, колкото е оценено положението у нас.
Защо при това положение избирателната активност не пада още по-ниско – така, както е в повечето от останалите страни в ЕС? Има два възможни варианта за отговор на този въпрос.
Първо, защото българинът по време на политически кампании е настроен не да избира, а да протестира и наказва. Иначе казано, пред избирателните урни се явяват не само граждани, които гласуват „за“ някого, а и такива (в някои случаи дори повече), които предпочитат да заявят с гласа си, че са „против“ нещо. Заради това в края на миналата година БСП напусна рамките на традиционното си ядро и започна да добавя, макар и плахо засега, периферия за сметка на противници на статуквото, която я припознават като инструмент за протест.
Второ, защото българите загубиха доверието в собствената си държава и в съзнанието им ЕС е оформил образа си на нещо като убежище, накъдето да се упътят, ако им се отвори възможност. Това е причината, поради която у нас е изключително и нетипично високо одобрението на идеята за общоевропейска прокуратура, тъй като 71% от пълнолетните български граждани са убедени, че политическата система у нас работи за богатите и равенството пред закона е идея само на книга. Това е и причината, поради която във всяко второ българско домакинство има най-малко един член, който или е напуснал страната, или в близко време възнамерява да го стори.
В представата на мнозина наши сънародници Европа е спасителен бряг от несгодите, които понасят във водите на българската река. Затова и избирателната активност тук през май ще бъде по-висока в сравнение с почти всички други страни от ЕС, но по-ниска в сравнение с онази активност, която обикновено измерваме по време на национални и местни избори.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от Агенция АФИС в периода 14-19 януари 2019 година. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.
