ГОРЕЩ ВЪПРОС: Къде е "Правосъдие за всеки"? Ако Васко от "Калашниците" беше убил куче, пред Съдебната палата щеше да е пълно с гневни протестиращи

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Кучешки живот на промоция: Защо трагедията при Челопечене не бе с куче, за да събере многолюден протест на „Правосъдие за всеки“?

Прочитът на българското всекидневие напоследък прилича на средновековна хроника, в която болката е единствената конвертируема валута. Четеш новините и се тресеш от безсилие. Бандата на „Калашниците“ – самодоволен ромски клан, дерибействащ с усещането за пълна безнаказаност, погуби невинни животи край Челопечене чрез своя представител Васко. В Благоевград един баща вие пред студените стени на съда за своята 16-годишна Ивана. В Пловдив родители на загинали деца настояват за спешни законови промени, а край Петрохан близките на други жертви надигат глас. Цяла България кърви и плаче за справедливост.

На този фон изниква логичният въпрос: къде са професионалните протестъри от „Правосъдие за всеки“? Нали в техния устав е записано, че целта им е „постигане на действително независима съдебна власт“, „защита на основните права на гражданите“ и „повишаване на общественото доверие в правосъдието“? Къде е защитата на правата на обикновения българин, който бива прегазван от беззаконието?

Това е грандиозно, пищно лицемерие. Тяхното „правосъдие“ започва и свършва с това кой е на върха на прокуратурата, с кадруването в съдебната система и пренареждането на столовете във Висшия съдебен съвет. Те не стъпват в прахта на Челопечене и Благоевград. За тях правосъдието е кабинетна игра и политически шахмат, в който обикновените хора са просто пешки. Тези хора незабавно трябва да се преименуват на „Правосъдие за шефовете“, защото работят единствено като адвокати на една политическа клика, преоблечена в тоги на морални съдници.

И накрая, убеден съм в едно ужасяващо нещо. Ако същият този Васко от бандата на „Калашниците“ днес не беше премазал невинни хора край Челопечене, а беше прегазил едно улично куче, пространството пред Съдебната палата в София вече щеше да пращи по шевовете от гневни протестиращи, вегански активисти и шумни правозащитници. Тогава щеше да има камери, живи включвания, сълзи и лозунги за хуманност. Но когато умират български деца и почернени бащи плачат на жълтите павета, същите тези активисти мълчат в своето сито, грантово безличие. Животът на обикновения човек у нас се оказа по-евтин от кучешкия, а правосъдието – просто лукс за подбрани шефове.

Веселин Стаменов, Фейсбук