ГОРЕЩА ТЕМА: Министър Денков ликвидира по болшевишки автономията на вузовете с реформата си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поредният напън на образователния министър Николай Денков да реформира родната наука, за да съумее да я изстреля до небивали висоти, съизмерими с постиженията на най-реномираните световни вузове, пак се оказа тотална бутафория за българската академична общност.
Всъщност иде реч за т.нар. „нови наукометрични изисквания“, посредством които ще бъдат атестирани учените. Разбирано обаче от камбанарията на Денков и неговите съратници, излиза, че по тези „изисквания“ ще се оценява капацитета и особено усърдието на всеки един български учен.
От тези нови изисквания излиза, че ако ги покриеш, си ОК, ако ли пък не – изгаряш! Така лентяите, които се пенсионират като „главни асистенти“, ще трябва да напуснат „доброволно“ вуза.
Все пак министър Денков им дава щедрата възможност за една календарна година да се поправят – да станат от посредствени учени сущий Айнщайновци (на това му се вика „Много мило!“, както благодари всенародният Ерген от ала порнографското шоу по БТВ).
На пръв прочит за това предложение на г-н министъра ще кажем евалата, че се е нагърбил с нелеката задача да се заеме с повишаване качеството на родната научноизследователска продукция чрез покриване на сурови критерии. И тъкмо да почнем да ръкопляскаме бурно на тази му смелост, зачитайки се по-обстойно в новите наукометрични изисквания, оставаме със зейнала уста.
Причината – професорите да се стопят на шепа хора; да речем по един на вуз за авторитет. Те на това му се вика супер образователна реформа. Ашколсун, г-н министре! Вие всячески се стремите да изстреляте родната наука не към небесата, а направо в двата метра… И сега ще Ви кажа защо!
Ще говоря като част от академичната гилдия в изстрадалата ни родина, която нееднократно бива унижавана от не един парашутиран министър на образованието.
Г-н министър, в желанието си драстично да затегнете критериите за израстване в академичната кариера, не осъзнавате, че давате пълен картбланш на корупцията и лобизма в научноизследователските общности.
Тези, които са под крилото на ръководството на даден вуз или институт на БАН, ще получат завидна кариера, а другите ще се гърчат в невъзможността да изявят своите способности като перспективни учени. Не че и сега няма шуробаджанащина, но ако Вашата реформа стане факт, тя ще придобие ужасяващи размери, които много трудно ще бъдат преустановени.
Явно, че Вашата реформа е с цел да елиминирате по чисто болшевишки автономията на българските университети, унифицирайки ги в една държавна доктрина, почиваща на убеждението нашите учени на всяка цена да станат нобелови лауреати.
Парадоксалното в предложения проект за нови наукометрични изисквания, по които министър Денков иска да започнат да се атестират учените, е, че те са приложими само за естествените науки, но не и за обществените и хуманитарните. Тази особеност, явно г-н министърът не отчита, вероятно защото е по професия химик…
Иначе, респект към неговите научноизследователски постижения. Обаче като министър е „гола вода“, понеже този му стремеж за реформа е по същество дискриминираща българския учен.
Съгласен съм, че не може куцо, кьораво и сакато с две-три брошури да става професор, но не и с намерението държавата в лицето на ресорното министерство да постави под пълен контрол собствените академични критерии на университетите за атестиране на преподавателските си колегии. Това е недопустимо.
Преди 10-на години Сергей Игнатов в битността му на образователен министър хлопна кепенците на ВАК, за да предостави автономия на университетите в научноизследователската им дейност. В резултат на това докторите, доцентите и професорите заваляха като градушка. Нагледахме се на случаи за израстване в академичната йерархия за една петилетка – от малък доктор на професор, че и с голям докторат.
С право тази свободия породи негодувание сред по-старото поколение учени (и университетски преподаватели). Отново съм съгласен, че трябваше да се сложи стоп на подобна практика за летяща академична кариера. Сещам се обаче и за някои учени, които цял живот биват задоволени от това, че са главни асистенти. Тук-таме имат по някоя написана статийка, по едно-две участия в някакви научни форумчета и толкоз. Цял живот кретат на топло със сигурна заплатка за сметка на други, които имат капацитета и възможностите да се разгърнат мащабно като наистина стойностни, надеждни учени изследователи.
Имам доста приятели с такива съдба да не могат да се реализират в академичните среди, заради учени тип гимназиален учител. В тази връзка в науката има два типа учени: единият тип е учен, а другият е именно типът „школски даскал“, който нищо ново не дава за науката, а само преповтаря написаното в учебниците (или книгите).
Но да се върнем на прословутия проект за реформа на критериите за атестиране на българските учени. Защо той е несъстоятелен?
Отговорът е, че е неизпълним. Най-малкото защото публикуването в издание с импакт фактор е непосилно за финансовите възможности на българския учен. Цената за участие в подобно издание е от порядъка на 1000 евро или долара. Самият факт за публикация в такова издание е безспорно авторитетно, но и много скъпо.
Спомням си преди пак малко над 10-на години как учените от БАН бяха застрашени да не могат да вземат участие на международния конгрес на византолозите, който се състоеше в София. Таксата правоучастие беше 200 евро на калпак. Ексминистър Игнатов успя да унижи скромните учени от БАН. Трябваше да вдигнат олелия до небесата, че държавата да се смили над тях и да им отпусне нужното финансиране. Такова унижение не бях виждал…
Новите управляващи се клеха, че ще направят всичко възможно да донесат тъй лелеяната от обществото промяна за добро. Е, то остана излъгано, както се и очакваше. Премиерът Киро и образователният министър „щедро“ обещават 20 мил. повече за университетите, но за сметка на какво?
Отговорът е пределно ясен: за сметка на унижаването на българския учен. Не един колега е потресен от поредното предложение на Промяната. Така например, за някои излиза, че от 120 научни публикации в авторитетни национални издания и/или периодики (като повечето изнесени под формата на доклади на научни форуми) при това безумно предложение едва 10-на от тях могат да се атестират, останалите дават… фира.
На свой ред да попитам: след като ще трябва да се покриват такива критерии за професионално израстване, колко от колегите министри, които са и учени, на министър Денков, ще съумеят да ги покрият? Май абсолютно никой!
О, да, харвардските корифеи дават небивал авторитет на правителството така, че никой млад българин не ще и да чува за този университет. По този повод на президента Плевнелиев президентът на Харвард му споделил в личен разговор: „Г-н Президент, зад всяка световна криза стои поне един възпитаник на Харвард.“
Е, тук в България си имаме не един питомник на Харвард, а двама, които по всичко изглежда, че ще катастрофират държавата.
В заключение: г-н министър Денков, и този Ви опит да вгорчите живота на българския учен няма да мине, както и не мина нелепицата да окрупните вузовете в по-малко от 10 на брой.
Припомням Ви, че университетът като институция е в състояние да възбуди революции, да премахне режими и да смъкне лидери. В този ред на мисли: зачитането на автономията на университета гарантира съществуването на демокрацията, в противен случай властва диктатура.
Не ограничавайте с безсмислени предложения и без това малкото учени в България, които въпреки системните си лишения са останали да създават наука в Родината си. Затова, обещавам Ви, аз и немалко мои колеги учени сме готови да отстояваме нашата свобода като хора, отдали се на науката.
Няма да позволим с лека ръка да зачеркнете това, което с много усилие сме постигнали. Конкретно, не унижавайте хуманитаристите!
