ГОРЕЩА ТЕМА: Позитивни сигнали от Русия! Вещаят пробив за “Турски поток” и...
Последвайте ни в Google News Showcase
Диалогът между Русия и България по време на Първия Каспийски икономически форум в Туркменистан ни връща към политиката на големите обвързвания, пише руското бизнес издание "Економика сегодня".
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
"Твърде популярна преди периода на санкции" срещу Русия, тази политика предвиждаше да се интегрират помежду си две интеграционни обединения - Европейският и Евразийският съюз, пояснява Станислав Бишок, изпълнителен директор на международната мониторингова организация CIS-EMO. Електронният вестник коментира вчерашния разговор между руския премиер Дмитрий Медведев и българския му колега Бойко Борисов на туркменистанския форум, откъдето предаваше и пратеник на ПИК.
Медведев припомни идеята за съвместяване на черноморското и каспийското измерение, за да носят те дивиденти на държавите и народите от двете страни. Борисов посочи на свой ред, че регионът разполага с "огромни възможности", а България, разположена от другата страна на Черно море, е "един вид вход към европейския континент".
"Търговските отношения, железопътният транспорт, автомобилните комуникации, морският транспорт, хъбовете, каквито има и в България, и в Русия северно от този регион, предполагат огромни възможности", каза българският министър-председател.
Колкото до Русия и България, съвместяването на черноморското и на каспийското им измерение трябва да се разглежда по-скоро символично, тъй като България е членка на ЕС. А общата рамка на ЕС спрямо Русия е вече даденост и се определя от санкциите, отбелязва Станислав Бишок.
Същевременно "България, както и всички останали страни от ЕС, при все че се обявява за възстановяване на отношенията с Русия в рамките на Европа, никога обаче не използва правото си на вето, щом стане дума за продължаване на антируските санкции.
Ако София разполагаше с необходимия суверенитет и самостоятелност във воденето на външна политика, България на първо място би проявила интерес към енергийни проекти, съвместни с Русия", убеден е експертът. Пет години след спирането на проекта "Южен поток", България отново се мъчи да стане страна-транзитьор на руски газ - този път в рамките на "Турски поток", допълва изданието.
Станислав Бишок изтъква, че България проявява интерес и към общи с Русия инфраструктурни и логистични проекти, също и в сферата на селското стопанство. София би желала Русия да отвори пазарите си за български стоки, добавя той.
Аналитикът съзира "голям потенциал" в руско-българското икономическо сътрудничество, най-вече в информационните технологии, медицинската промишленост, енергийното, транспортното и селскостопанското машиностроене. България вече е натрупала и позитивен опит от експлоатация на обекти, конструирани и строени с руско оборудване и технологии, подчертава наблюдателят.
Взаимните посещения, диалогът между руски и европейски политици водят до общо разбиране - поне на нивото на отделни държави, "че историята със санкциите не е вечна, а Москва и европейските държави имат далеч повече общи интереси, отколкото разделителни линии", резюмира експертът на "Економика сегодня".
