ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните 12 месеца средните глобални температури са били най-топлите в историята. Текущата година, според предварителните прогнози, може да стане най-горещата в историята.
А у нас само след дни ще се проведе научна конференция на тема “Климатични рискове в Черноморския регион”. Горещите вълни променят екосистемите, застрашени са риби и птици.
Кирил Жеглев е потомствен рибар от Несебър. Той е наясно, че топлото време оказа влияние върху движението на рибите в Черно море. А нахлуването на топли подводни течения оказва огромно влияние на дънните риби.
"Повишената температура на морската вода значи по-малко кислород. Рибите напускат съответните райони там където има по-висока температура и търсят по-хладни води където са по-богати на кислород. И това за нас е неблагоприятен момент защото рибите просто напускат нашите полета", споделя той.
Рибарите помнят как през годините, когато цели популации видове риби са се изтеглили от нашето крайбрежие или са идвали на богати пасажи. Обменът на информация от турските, румънски и украински колеги свидетелства за същото.
"Проблемът е в придънните слоеве. А от един месец преобладават източни и североизточни ветрове и течения. Те носят топла вода. За да се подновят тези слоеве вода, трябва да духат западни, северозападни, югозападни ветрове, тоест от брега. Попчета, писии, калкани, дори цацата включително, те търсят студена вода", обясни рибарят.
Тази циркулация на водата обаче води до смърт на придънните риби, но не заради замърсяване от човешка дейност, а заради термичните процеси. Този ефект може да се получи и през зимата, когато топлолюбивите види като сафрид, чернокоп и лефер бъдат застигнати от студени морски течения.
"От Турция пристигат доста паламудчета. Което лично за мен и за колегите, които се занимаваме с цаца, не е добре в момента. Това не е естествен процес. Прекалено рано е, просто с един месец напред", смята Жеглев.
България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно, смятат учените. Според д-р Зорница Спасова морските горещи вълни могат да имат опостушително въздействие върху фауната и флората и да доведат до масова смърт, тъй като абсорбират въглеродния диоксид.
"За последните 40 години средната скорост на увеличената температура на повърхностните слоеве на Черно море е 0,65 градуса на десетилетие. А между 84-90% от всички морски горещи вълни е установено, че са свързани с антропогенното изменение на климата. Към момента честотата на морските горещи вълни в сравнение с преди 100 години е нараснала с 50% и се очаква до края на века да нарасне четирикратно или дори осемкратно. В зависимост от това дали ще се осъществи оптимистичен или песимистичен сценарий на затопляне", подчерта тя.
Над Бургас и бургаските влажни зони минава пътят на птиците Виа Понтика, който пряко се влияе от въздушните течения и климатичните промени, свързани с влажните зони. Промени се наблюдават и при много видове птици, които се хранят с риба. У нас вече се настани топлолюбивият вид фламинго, а някои видове зимуващи птици идват с по-малки числености у нас, оставайки на север. За някои пернати глобалното затопляне е предизвикателство за оцеляването им, като например кукувицата. Видът мигрира от Африка и често спира до средиземноморските острови за да се храни с гъсеници.
"Тези гъсеници, заради глобалното затопляне, вече са пеперуди и за тях е предизвикателство да оцелеят. Идвайки вече у нас, някои видовете вече по-рано са загнездили. Знаете, че при кукувицата се наблюдава гнездови паразитизъм. Тоест тя снася яйцето си в чуждо гнездо с цел там да бъде отгледано малкото. А идвайки у нас, вече намира малки в гнездата на сивата овесарка, а не яйца. И по същия начин е изправена пред предизвикателство, което трудно би могла за няколко години да се научи малко по-рано да тръгва от Африка", отбеляза Радослав Молдовански – орнитолог в БДЗП.
Затоплянето на морската вода, изпаренията, влажността на въздуха и всички промени, които през последните години изместиха България от умерения климат към субтропичен, оказват влияние и на земеделските култури. Пшеницата вече зрее по-рано, жътвата също е по-рано, а у нас успешно вирее маслина. Някои промени обаче не просто тревожат учените, а изправят човечеството на прага на нови природни рискове и опасности.
