ГОРЕЩО! Бербатов в откровена изповед за бъдещето след футбола, фондацията си и семейството
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Моментът, в който се почувствах наистина успял за първи път, бе когато подписах договора си с Манчестър Юнайтед. Това заяви Димитър Бербатов ексклузивно пред сутрешния блок на Нова телевизия.
Доскоро Бербатов бе в Дубай, където работи с малки деца.
„Бях в Дубай да тренирам деца – коментира Бербатов. - Бях скептичен към поканата и веднага ги проверих. Посъветвах се и с Рио Фърдинанд. Той ме успокои, че не става дума за измама и отидох. Беше супер. В главата ми е, че може и с треньорство да се занимавам един ден. Наистина не е лесно да обясниш на децата какво точно искаш и как. Може би ще дойде и този момент да стана треньор, но трябва наистина да съм готов за него“.
Бербатов се връща в спомените си и към пристигането си в София.
„Дойдох на 18 години, но още в Благоевград бях готов да съм самостоятелен – разказва нападателят. - Там играех за удоволствие. Помня махалата, площадката, където играехме. Как ни гонеха съседите, че им блъскаме по гаражите с топката“.
Футболистът подготвя мемоари.
„Почти готови са – заяви Бербатов. - Не е лесно. Когато пиша и нови неща ми излизат, така че ще стане доста голяма книга. Вървя към края на кариерата ми. Вижда ми се удачен момента, когато си свършил футболния си път, да напишеш това, през което си преминал – от Марикостиново и Благоевград до Манчестър Юнайтед. Ако някой вземе нещо от тази книга, ще е добре“.
За баща си казва, че той е бил типичния футболист от старото поколение.
„С поглед може да ти каже за какво става дума – признава Бербатов. - Първоначално ми бе трудно да го разбирам, но постепенно свикнах с това мъжкарско общуване. Сега като родител дъщерите ми се качват на главата“.
Нападателят коментира, че най-трудният момент за него е бил, когато за първи път е излязъл да играе в чужбина.
„Трудното е когато като младо момче отидеш сам в чужбина – казва Бербатов. - Така бе с мен в Германия. Трябваше да свиквам с език и култура. В първите месеци и години беше – ставаш, тренираш, пребираш се и пак. Това ме превърна донякъде в единак, но ми е помогнало много в живота“.
За момента, в който наистина се е почувствал успял във футбола Бербатов е категоричен, че това е когато е подписал договора си с Манчестър Юнайтед.
„Момента, в който се почувствах успял, бе когато подписах договора си с Манчестър Юнайтед – каза Бербатов. - Във всеки един тим съм се чувствал в едни моменти във вихъра си, но в други – слаб. Винаги обаче съм влагал хъс и страст. Винаги съм се старал отборът да е на първо място и усилията на тима да са над всичко. Философията ми е, че никога не съм бил егоист и не съм изпъквал. Заради това и първият човек, който винаги съм поздравявал след гол е този, който ми е подал. От неуспехите може да научиш доста и винаги съм опитвал да го правя и продължавам да опитвам. Всички треньори, с които съм работил, всеки ми е оставил по нещо. Сър Алекс Фърюгсън умееше да говори, да надъхва футболисти, да амбицира. Казва ти го в очите. Говори ти директно. От всеки треньор съм получавал по нещо, като ако реша един ден да се занимавам с треньорство това ще ми е от полза. Продължавам и да уча.
В Германия основно научих дисциплината. ЦСКА ми дадоха шанс да играя футбол, за да ме забележат хората, които ме забелязаха. В Манчестър Юнайтед не можех да се отпусна и за секунда, защото и най-малкото отпускане струва много. За всичко, през което минаваш обаче има награда“.
Димитър Бербатов говори и за семейството и дъщерите си.
„След като бях успял в кариерата, реших че е време и за деца – каза Бербатов. - С дъщерите ми успявам да съм сериозен точно за две секунди. Манипулират си ме. Опитвам да ги възпитавам да са хора. Парите са важни, но те не могат да заместят присъствието ти като родител и сега опитвам да им давам това присъствие. Видял съм как е да нямаш, как в интерната на „Червено знаме“ сме си събирали трохите и да ядем.
Като дойдох в ЦСКА Мартин Петров и Стилян Петров бяха бате Мартине и бате Стиляне“.
Бербатов не пропуска и темата около фондацията му.
„Много е трудно да правиш нещо за някой друг – казва той. - Да отделиш време и да правиш нещо добро. Горд съм с фондацията ми и това, което се случва вече 10 години. Уча се от всичко. И от децата. Радвам се на успехите им и се надявам да продължават по този път. Подкрепяме и родителите и учителите да държат децата си в този път. Опитваме се да променим отношението към талантливите деца, да бъде по-добро.
Проблемите, които ги имаме тука в България, същите ги има и по света. Живял съм и в други държави и знам, че и там се случва абсолютно същото. Ако не си обичам държавата, няма да съм тук. Колкото до това, че края на състезателната ми кариера е близо, наясно съм, че ако не е вече тук, то наближава.
Ако до лятото не намеря тим, в който да играя, вероятно това ще е и края. Никой футболист обаче не е готов. Мислиш, че си готов, но накрая се прибираш и започваш да ревеш. Това е любовта на живота ми. Като свършиш, малка част от тебе умира. Заради това и много играчи като се пенсионират изпадат в депресия и банкрутират, защото нямат представа какво да правят.
След футбола ще започна нова глава в живота ми. Знам, че няма да е лесно, но ще се уча за да се справям“.
За българския шампионат Бербатов заявява, че му е трудно да прави генерални оценки.
„Гледам мачове сега от българското първенство, държане на футболисти, на хора, които управляват футбола – признава Бербатов. - Вижда се, че няма уважение между хората, които са във футбола тук. Няма го примера за младите“.
