ГОРЕЩО В ПИК TV! Депутатите извикаха на килимчето шефа на БНБ - скандали разтресоха парламента заради еврото (ОБНОВЕНА)
Последвайте ни в Google News Showcase
Народното събрание изслушва днес управителя на Българската народна банка (БНБ).
Изслушването на управителя на Димитър Радев е по искане на парламентарната група "БСП за България" във връзка с предоставянето на информация за готовността на България за членство в еврозоната.
Иван Ченчев от БСП направи предложение изслушването да се предава на живо по БНТ1 и БНР. След двукратно гласуване, то не беше прието.
Съпартиецът му Борислав Гуцанов пък взе процедура за излъчване пряко в ефира само на БНТ 1. "Не мога да подложа тази процедура на гласуване, залата се произнесе. БНР си предават, залата се произнесе много ясно“, отговори му Йордан Цонев.
Той припомни, че заседанието се излъчва и в момента по БНТ 2.
От името на вносителя, Корнелия Нинова излезе на трибуната, за да прочете становището на вносителя. Тя изрази учудването и недоволството си, че ГЕРБ, ПП и ДБ гласували срещу прякото излъчване на националната телевизия.
"Не си спомням да сме канили г-н Пеканов“, изсъска тя засичайки, че докато се възмущава от трибуната, в залата влезе и вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
"Кабинетите, независимо дали са служебни или редовни, са изпълнителна власт“, припомни тя.
"Поискахме това изслушване, защото въпросът за влизането на България в еврозоната, е много важен“, започна Корнелия Нинова.
Радев съобщи, че страната ни изостава с над един месец от графика за избирането на символи за евромонетите и подписването на меморандум по темата.
Според думите му фактът, че България се бави, влияе негативно на имиджа на страната ни на международните пазари. Това пък водело и до влошаване на условията на финансиране със заеми.
Димитър Радев попита депутатите дали възнамеряват да има редовно правителство, защото от Европа вече се чудели, че на всяка среща по въпроса през последната година и половина, се срещали с различни финансови министри.
Борислав Гуцанов от БСП се разпали и започна да репликира от място изказването на Димитър Радев.
Шефът на БНБ попита и дали има политическа воля у народните представители да се заемат с приемането на огромния брой закони и промените в тях, които съпътстват приемането ни в еврозоната.
Гуцанов захапа Димитър Радев и му заяви, че бил извикан да отговаря на въпроси, а не да чете лекции от парламентарната трибуна.
Стана време и за задаването на въпроси от името на парламентарните групи. Кирил Ананиев от ГЕРБ попита шефа на БНБ следното: Как се развиват институционалните ни взаимотноотношения с ЕЦБ?
Радев отговори, че взаимоотношенията били на много високо институционално ниво. Скоро предстояла и визита на делегация от ЕЦБ у нас.
"Трудностите в политическата рамка постоянно създават проблеми. Опитът, който натрупахме, е отличен. Не виждам никакви текущи проблеми“, отговори Димитър Радев.
От ПП попитаха дали 1 януари 2024 г. е датата, на която еврото ще влезе в сила у нас като разплащателна валута и има ли забавяне.
"Действително има забавяне. Ние свършихме голяма част от работата, която не беше толкова видима публично. Хърватия влезе една година след нас и преписа всичко точка по точка, но демонстрира и много силен политически демарш и от 1 януари 2023 г. ще бъдат член на еврозоната. Имаме забавяне, това забавяне може да се оцени на един период от 18 месеца“, отговори Димитър Радев.
Петър Чобанов от ДПС разкритикува бюджета на Асен Василев, защото в него за следващите три години плодовете ще бъдат дългове от 11 млрд. лв. и налагането на тегленето на нови дългове.
Костадин Костадинов поиска да бъдат посочени и негативите от влизането в Еврозоната. „Объркан съм какво да питам, защото на практика г-н Радев обезсмисли това изслушване. Първо защото не каза нищо конкретно. Слушахме само общи приказки и сравнения с Хърватия. Най-важният въпрос не получи отговор – къде е анализът. Без него не можем да приемем каквито и да било решения. Кога ще бъде публикуван този анализ, за да стане публично? И това обсъждане трябваше да е публично. Тогава, когато разговаряхме с вас, ви питахме кога ще можем да получим този анализ. Казахте, че ще разговарят с представителите на финансовото министерство, да го оповестите. Поехте ангажимент, че ще ни отговорите възможно най-бързо, но явно това време още не е дошло. БНБ и Министерство на финансите трябва да работите еднакво и заедно, а в случая се оказва, че не е така. Оставам с впечатлението, че нямате доверие на Министерство на финансите. Въпросът ми е свързан с негативите от влизането на България в Еврозоната. Няма да коментирам вашите лозунги. Дебатът не е „за“ или „против“ еврото, много грешите. Той е „за“ или „против“ българския лев. Ние се определяме „за“ българския лев – една от най-стабилните валути“, посочи той.
Владислав Панев (ДБ) поиска информация за изпълнението на формалните критерии за членството ни в Еврозоната. По думите на Димитър Радев, единственият риск е по критерия за нивото на инфлацията. „Трябва да се направи разлика към коя дата и как се разчитат различните критерии“, обясни той, като допълни, че по отношение на държавния дълг проблем няма, а критерият за дефицит също ще бъде изпълнен.
БНБ следи отблизо и равнището на дългосрочните лихви по дълга. „Все още изпълняваме този критерий, но е важно тенденцията на увеличаване на лихвите да бъде овладяна“, посочи още шефът на Народната банка.
"Няма как да се съгласим, че ако не влезем веднага в еврозоната, щели сме да останем в периферията. Примери са Швеция и Дания. И те не са в периферията без да са в еврозоната. Те с референдуми не пожелаха да влязат", каза Румен Гечев от БСП. Той попита на какво основание и какви сравнителни анализи бързаме да влизаме в еврозоната.
"Ние се придържаме като институция. Изпълнението на задачите до голяма степен зависи от политическата подкрепа. Когато има решение на НС, ние ще се съобразим с него", отговори Радев.
"Липсата на редовно правителство и ясен политически ангажимент за процеса са основен проблем пред присъединяването към Еврозоната. Пропускаме срокове. Миналата година беше подписан меморандум с Хърватия за бъдещите евромонети. Това е предварително изискване. Ние изоставаме с месец и половина от графика", посочи още шефът на БНБ и призова за решаване на политическата криза.
"Когато влизахме в ЕС, ни казваха, че няма да сме в периферията. Сега какво? Както и да го въртим и сучем, все се оказва, че сме в периферията. Въпросът за еврото не е икономически и финансов, а е политически. Не бива да се злоупотребява с най-съкровеното нещо в политиката и това е суверенитета. Валутният борд е наше суверенно решение, можем да го изтеглим утре. Но не можем да излезем от еврозоната. Можеш да излезеш от ЕС, но не и от еврозоната. В тази голяма система ЕС интереси имат големите. В магазините около 20% от стоките са български. Не може да се жертва суверенитета с някакви кухи фрази", разгневи се Костадин Костадинов. Той съобщи, че утре ще поискат от Пеканов целия анализ и едва след това ще вземат решение за подкрепа за влизането на България в еврозоната.
"Сравняваме Полша, Чехия и Унгария с България с Румъния. И тези сравнения не са благоприятни. В икономическите университети се учи теория и практика за оптимална валутна зона. Там е казано, че няма как да има валутна зона, ако страните членки са с различно икономическо развитие. Няма такова нещо, че страните членки получават по-ниски лихви. Сега с телешни възторг искаме да влизаме в еврозоната", каза от трибуната Румен Гечев.
Депутатите преминаха към проект на решение за преминаване към еврото. От "Възраждане" поискаха тази точка да отпадне от дневния ред.
"Присъединяването на България към Еврозоната е една от логичните стъпки. Договорът за присъединяване към ЕС знаем по време на кое управление стана. Отдаваме дължимото", каза Десислава Атанасова. Тя призова днес НС да вземе решение, за да може от 1 януари 2024 г. да се осигури евроатлантическото бъдеще на България.
БСП обяви, че ще гласува "въздържал се". "Българските държавни институции нямат сравнителен анализ на БНБ и българските правителства. Парламентът да взимаме решение на базата на фантасмагории е много опасни. Вие искате да забраним влизането в еврозонота, ако се промени курсът. Ние не можем да диктуваме на ЕЦБ и на Съвета на Европа по какъв курс ще влезем. Инфлацията не е в полза на България. Без анализи да се качваме на влака, който е затънал вече, е най-малкото несериозно", опонира проф. Румен Гечев.
Атанасова репликира, че с темата се спекулира. "Съветът на Европа въобще не го интересува какво е решил българският парламент. Не можем. Не бива политическото противопоставяне да служи за разменна монета за страховете на хората и те да бъдат подклаждане. Да вземем политическо решение, което да гарантира, че ще подкрепим институциите си да продължат", каза Десислава Атанасова.
