ГОРЕЩО В ПИК TV! Депутатите нищят аферата "Nexo". Дружеството не е вписано в регистрите и няма лиценз, 6 сигнала срещу криптопирамидата са постъпили в КФН (ОБНОВЕНА)
Последвайте ни в Google News Showcase
Броени дни до края на 48-ото Народно събрание. Днес народните представители се събират извънредно. Освен законодателни промени, те ще разгледат и докладите за работата на службите за сигурност, но при закрити врата.
Депутатите във временната комисия за Nexo ще изслушат председателя на Комисията по финансов надзор Бойко Атанасов и Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Борис Михайлов по случая.
В съобщение от НАП преди няколко дни уточниха, че извършените в периода 2020-2022 ревизии на „Ен Ди Си” са установили задължения в особено големи размери по смисъла на Наказателния кодекс, надвишаващи 12 000 лева.
„След приключване на ревизионните производства на фирмата са констатирани нарушения и налагане на глоби с лихви. Издадените ревизионни актове са влезли в сила, съответно фирмата е погасила задълженията си”, посочиха още от Агенцията.
Председателят на временната комисия Даниел Митов от ГЕРБ обяви в началото на заседанието дневния ред. Членовете на комисията гласуваха предложените теми и дневният ред бе приет.
По т. 1 бе изслушан Бойко Атанасов, председател на КФН.
Той поясни, че Nexo и всички свързани с него дружества не са вписани в регистрите и нямат лиценз. Те не присъстват и в списъка на инвестиционните посредници, които имат право да осъществяват дейност на територията на страната чрез предоставяне на услуги и дейности.
"Към настоящия момент криптовалутите не са признати за финансов инструмент. Във връзка с ръста на пазарната капитализация на криптоактивите и за защита на интереса на инвеститорите на европейско ниво от няколко години се подготвя цялостен пакет от законопроекти, който на този етап е на ниво обсъждане и все още не са определени компетентни органи, които ще надзирават търговията с криптоактиви и криптовалута", отбеляза той.
По темата Nexo са получени 6 сигнала. НАП води регистър за лицата, които предоставят услуги по обмен на призната валута. В КФН е получено искане от НСС за предоставяне на всички тези сигнали и те са предоставени на съответните органи.
Петър Чобанов от ДПС попита Бойко Атанасов имаме ли основание да смятаме, че въпросната компания е действително е развивала дейност на територията на страната.
Шефът на КФН отговори, че Nexo се занимават с покупко-продажба и обмяна на криптовалута и предоставяне на заеми, обезпечени от криптоактиви. "Това, което е констатирано е, че на територията на България и Естония не е извършвана тази услуга и че в случая е приложимо англо-саксонското законодателство".
От БСП заявиха, че са получени писма от Nexo, в които те заявяват, че единствената констатация на Щатските регулатори е по отношение на липса на необходимата регистрация на ценни книжа. "Имаме ли данни такъв продукт да се предлага на българския пазар?", попитаха от БСП.
Атанасов отговори, че криптоактивите не са признати за финансов инструмент в България. Той отбеляза, че КФН по този смисъл няма как да регулира дейност, свързана с криптоактиви: "Надявам се, че ще има регулация и в Европа, и в България. Но към настоящия момент, за да се регулират криптоактивите, трябва да се намери компетентният орган, който ще ги надзирава".
От "Български възход" попитаха дали не може Nexo да бъдат санкционирани от българските регулатори, защото те са предоставяли услуги под формите на кредити.
"От това, което е известно - криптоактивите не се капитализират като финансов инструмент, който ние имаме правомощия да наблюдаваме. Затова чакаме европейската директива да определи спрямо криптовалутата кое е финансов инструмент и кое финансово средство", отговори Атанасов.
Даниел Митов зададе въпрос има ли възможност да се предполага, че хората, изпратили въпросните 6 сигнала, са станали потенциални жертви на измама или дейност, недефинирана в българското законодателство.
"Става въпрос за претенции за парични средства и претенции за финансово ощетяване - защото не са били ясни условията и не е била изяснена изцяло дейността на Nexo", заяви Атанасов, уточнявайки, че сигналите са предадени в НСС и поради тази причина не могат да бъдат съобщени повече подробности.
Йордан Цонев от ДПС отбеляза, че "криптовалутите не се получават срещу въздух, котлони или перални машини, а срещу пари": "Фактът, че няма регулация на криптовалути, не означава, че не е извършвана банкова дейност през завесата от криптовалути. БНБ е можела да види зад криптовалутите какви реални инструменти се използват. Моят въпрос е компанията, която е осъществявала на практика цялата логистика на Nexo в чужбина, е NDS ЕООД. Това дружество е българско и въпросът ми е за неговата дейност и дали е имало сигнали от партньорски регулатори за това".
"Няма констатирани сигнали по отношение на въпросното дружество от други регулатори", отговори Бойко Атанасов.
От БСП отбелязаха, че по казуса има и политически въпрос и в този смисъл е добре да се уточни кога е стартирана проверката по Nexo и има ли парични потоци към политически лица и формации.
Бойко Атанасов заяви, че проверката е стартирала веднага, след като е получена информация за Nexo и неговия случай: "Съжалявам, не мога да кажа конкретна дата. По отношение на това какво е констатирано - следим това, което се случва на капиталовия пазар. А там няма констатирани финансирания на партии и определени лица - било то чрез финансови инструменти - акции, облигации и т.н. Не е констатирано подобно нещо".
Директорът на Националната агенция за приходите Борис Михайлов отговори на въпросите на членовете на комисията.
Той потвърди, че Nexo няма регистрация в България, a NDS има. На въпросната фирма са направени 14 проверки и 3 ревизии. В целия период от време не е установена незаконна дейност и в тази посока няма данни за престъпна дейност. Той уточни, че заради банковата тайна не могат да бъдат съобщени конкретни цифри и суми.
Йордан Цонев уточни, че депутатите действително нямат достъп до финансова информация. А Даниел Митов допълни, че ако шефът на НАП може да каже нещо повече, извън ограниченията, е добре дошло.
"Ще ви запитам така, за да може все пак нещо да ни кажете. Ревизия на физически и юридически лица вие имате право да правите. Очевидно компаниите, които са в чужбина, са свързани с български лица. Въпросът ми е дали проверявате във въпросните ревизии дали физическите лица, които са добили активи, са ги добили със собствени средства или със средствата на компаниите? Каква е инвестиционната дейност на тези физически лица, включително и размяната на инвестиционни пакети с други компании?", попита Цонев.
Борис Михайлов отбеляза, че в момента са възложени такива ревизии и проверки. От тях ще бъде установено дали са налице някакви несъответствия. Във въпросните компании са установени големи размери на парични заеми, чиято сума не може да бъде оповестена като не е ясно дали тези заеми са използвани за закупуването на софтуер и хардуер.
От БСП попитаха как ще се обясни закупуването от физически лица на скъпи сгради в София, а шефът на НАП обясни: "Не е възможно ние да следим всичко, специално даренията. Тях ги следи Сметната палата".
Комисията премина към следващата точка от дневния ред - "Разни".
Иван Ченчев от БСП коментира, че колкото и кратко време да имат, е добре да има някакъв обобщаващ документ. Той допълни, че е трябвало да бъде изслушан и представител на Сметната палата. Даниел Митов се съгласи с това.
