ГОРЕЩО В ПИК TV! Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за съдебната власт и Закона за за авторското право (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На извънредно заседание парламентът прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители на промените са народните представители Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов (Продължаваме промяната – Демократична България“).
В доклада на парламентарната комисия по правни въпроси се посочва, че със законопроекта се цели да се преустановят възможни противоречиви тълкувания на действащите разпоредби и да се гарантира ефективното им прилагане относно престъпления, извършени от заместник на главния прокурор. Предлага се разработването на системи за случайно разпределение, които да отговарят на високи идентични изисквания за сигурност, без да има различно третиране, като е предвидено действащите системи да се прилагат до въвеждане на новите системи. Със законопроекта се предлага въвеждане на единна система за случайно разпределение, отговаряща на високи стандарти, подлежаща на регулярен одит и използвана за всички цели по Закона за съдебната власт, както и случайният избор по чл. 112, ал. 6 от него.
Парламентът ратифицира Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой.
Парламентът прие на първо четене и два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Единият законопроект е внесен от Министерския съвет (МС) на 13 април т.г., а вторият – от народния представител Божидар Божанов („Продължаваме промяната – Демократична България“) на 23 май.
В доклада на парламентарната комисия по културата и медиите се посочва, че внесеният от МС проект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е изготвен с основна цел транспониране на Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации, и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.
Във връзка с директивите държавите членки на Европейския съюз са били длъжни да транспонират двете директиви във вътрешното си законодателство най-късно до 7 юни 2021 година. Заради закъснението срещу страната ни са образувани дела пред Съда на Европейския съюз. Процедурата е в напреднала фаза и е в интерес на България проектът на закон да бъде приет бързо, пише още в доклада.
Разпоредбите на Директива 2019/789 са от съществено значение за предоставянето на по-широк достъп на потребителите в ЕС до телевизионни и радиопрограми с произход други държави членки. По този начин ще се насърчи културното и езиковото многообразие, ще се благоприятства социалното сближаване и ще се подобри достъпът до информация. Подчертан интерес имат езиковите малцинства и лицата, които живеят извън държавата си на произход.
Измененията в изпълнение на Директива 2019/790 предвиждат нови правила за авторско право, адаптирани към изискванията на технологичния напредък и изграждането на Цифров единен пазар в рамките на Европейския съюз. Законопроектът обръща особено внимание на цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание, като създава задължителни изключения и ограничения от авторското право, насочени към защитата на обществени интереси в „дигиталния свят“. Предвидени са мерки за улесняване на лицензионните практики за разпространението на произведения, намиращи се извън търговско обращение, както и за улесняване на предлагането на достъп до аудиовизуални произведения в платформи за видео по заявка. Улеснено е и използването на произведения, които се явяват т. нар. обществено достояние. Създава се ново сродно право на издателите на публикации в пресата и се въвеждат правила за използването на защитено съдържание от доставчиците на онлайн услуги, които съхраняват и предлагат достъп до качено от потребителите съдържание. Предвидени са и специални правила за гарантиране на справедливо възнаграждение за авторите и артистите изпълнители.
Вторият законопроект е свързан с публикуването на научна литература, чиято фундаментална цел е разпространението на знанието до максимално широк кръг от заинтересовани. Предвижданите изменения въвеждат правото на авторите (учени) да публикуват в публични, некомерсиални хранилища своите публикации преди или след публикуването им в научните журнали. Изменението е ограничено в хипотезите на публично финансиране на научните изследвания. С измененията ще бъде постигнат по-добър режим на публичност и разпространение на научна литература, пише още в доклада.
Разпоредбите на Директива 2019/789 са от съществено значение за предоставянето на по-широк достъп на потребителите в ЕС до телевизионни и радиопрограми с произход други държави членки. По този начин ще се насърчи културното и езиковото многообразие, ще се благоприятства социалното сближаване и ще се подобри достъпът до информация. Подчертан интерес имат езиковите малцинства и лицата, които живеят извън държавата си на произход.
Измененията в изпълнение на Директива 2019/790 предвиждат нови правила за авторско право, адаптирани към изискванията на технологичния напредък и изграждането на Цифров единен пазар в рамките на Европейския съюз. Законопроектът обръща особено внимание на цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание, като създава задължителни изключения и ограничения от авторското право, насочени към защитата на обществени интереси в „дигиталния свят“. Предвидени са мерки за улесняване на лицензионните практики за разпространението на произведения, намиращи се извън търговско обращение, както и за улесняване на предлагането на достъп до аудиовизуални произведения в платформи за видео по заявка. Улеснено е и използването на произведения, които се явяват т. нар. обществено достояние. Създава се ново сродно право на издателите на публикации в пресата и се въвеждат правила за използването на защитено съдържание от доставчиците на онлайн услуги, които съхраняват и предлагат достъп до качено от потребителите съдържание. Предвидени са и специални правила за гарантиране на справедливо възнаграждение за авторите и артистите изпълнители.
Вторият законопроект е свързан с публикуването на научна литература, чиято фундаментална цел е разпространението на знанието до максимално широк кръг от заинтересовани. Предвижданите изменения въвеждат правото на авторите (учени) да публикуват в публични, некомерсиални хранилища своите публикации преди или след публикуването им в научните журнали. Изменението е ограничено в хипотезите на публично финансиране на научните изследвания. С измененията ще бъде постигнат по-добър режим на публичност и разпространение на научна литература, пише още в доклада.
Народното събрание прие на първо четене също и промени в Закона за биологичното разнообразие, с които се въвеждат органите на управление на защитените зони.
Измененията са свързани със създаването на по-голяма ефективност при управлението на Европейската екологична мрежа “Натура 2000”, чрез въвеждането на законодателно ниво на органите за управление на защитените зони, както и техните правомощия и териториален обхват. Министърът на околната среда и водите се определя като национален орган за управление на мрежата „Натура 2000”, регламентират се и неговите правомощия. Разширява се съставът на Националния съвет по биологичното разнообразие, в който се включват представители на териториални и местни органи на власт и национално представени синдикални, работодателски, секторни и други организации. Въвежда се и задължението за разработване на териториални планове за управление зоните на „Натура 2000“, които да се прилагат на териториите на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответните регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), Национален парк или Басейнова дирекция.
Също така се въвежда изискване националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“ да се разработва от министъра на околната среда и водите и да се разглежда и приема от Министерския съвет, като е предвидено срокът на нейното действие да бъде шест години. Въвежда се възможност за преразглеждането ѝ на всеки две години при необходимост.
Депутатите отхвърлиха на първо четене законопроекта за изменение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Даниела Божинова и Владислав Панев от „Продължаваме промяната - Демократична България“. Промените предвиждаха да се създаде система от органи за управление на защитените зони на национално и регионално ниво, както и да се уточнят компетенциите на министерствата по отношение на достъпа и контрола върху използването на генетични ресурси от промишлените микроорганизми. С измененията се предлагаше да се подобрят условията за живот, размножаване и оцеляване на животните в зоологическите градини.
Дебатите бяха открити от Иван Ченчев от БСП. Той попита дали има нужда от усъвършенстваност на проекта, който е внесен от Министерския съвет. Да, отговори си той.
И депутатката Махаева от "Възржадане“ изрази своето несъгласие с предложенията за промени на Министерския съвет. Тя заяви, че от нейната партия, няма да подкрепят промените.
"Управляващата сглобка и нейният Манастирски съвет, с любезното съдействие на ГЕРБ и ДПС дойдоха на власт, като излъгаха всички. Оттогава не ни питат за нищо: кой да е националният празник, главният прокурор, дали президентът да назначава служебни правителства. Не ни питат дали да отпускат пари на свои фирми, да внасяме зърно от Украйна, или не. Затова от днес България е блокирана от земеделците. Премиерът Денков дори ги нарече терористи", казаха е декларация от ИТН в началото на заседанието.
От "Възраждане" поискаха оставката на правителството и го обвиниха за всичко, случващо се днес, а именно - протестите на зърнопроизводителите.
"За никого не е тайна, че българският народ се храни все повече и повече с вносни храни. Днес протестите на овощари, животновъди, производители на мед са абсолютно основателни. Но основателни са и протестите на зърнопроизводителите", заяви от трибуната лидерът на БСП Корнелия Нинова и изрази неодобрение от решението за разрешение на вноса на украинско зърно.
Тя обвини управляващите, че с това са предали българския национален интерес и отбеляза, че зърното от Украйна не отговаря на европейските стандарти.
Гледайте НА ЖИВО ПО ПИК TV!
