ГОРЕЩО В ПИК TV! Комисията по правни въпроси решава за Сарафов, преди това прие промени в Изборния кодекс и Закона за вероизповеданията - от ДБ яростно защитиха старостилците (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Комисията по правни въпроси гледа днес закона за съдебната власт и решава за кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор.
Петър Петров от "Възраждане“ заяви, че вижда опит да се напълни дневният ред на комисията с много предложения със законопроекти. Той поиска предложенията да се гледат по времето на постъпване.
Освен въпроса за главния прокурор, част от дневния ред на комисията са и промени в Закона за вероизповеданията след казуса със старостилната църква, който сътвориха от ВКС.
Иначе заседанието се председателства от Росен Желязков. Като такъв той беше определен от Наталия Киселова.
Надежда Йорданова пък поиска да се гледат днес и два законопроекта на ППДБ за промени в Изборния кодекс (ИК).
Предложение на ИТН за ИК беше влключен в дневния ред. Такъв беше включен, но с вносител БСП-Обединена левица. Предложенията на "Възраждане“ за промени в ИК, също бяха включени. Комисията включи и предложенията за изменения на ИК на ППДБ в двата им варианта.
Законопроектът за промени в Закона за вероизповеданията на ГЕРБ, внесен от Бойко Борисов, също намери намери място в дневния ред. Проектът на БСП-Обединена левица също беше включен. Този на "Възраждане“ - и той.
Предложено беше промените в ИК да са точка първа, а Закона за вероизповеданията - като втора. И двете точки се приеха. Точка номер три ще е въпросът с Борислав Сарафов и неговия избор.
Даде се почивка от 15 минути в 13:22 часа, за да се получат от всички членове на комисията текстовете с всички предложения по приетите точки от дневния ред.
И така, в 13:44 часа, комисията започна работа. Стана ясно, че от ИТН предлагат 4 големи групи промени или общо 117 параграфа за промяна. Предложенията на "Възраждане“ - пълното отпадане на хартиената бюлетина, махане на номерата на партиите и коалициите, както и премахване на прякото излъчване на броенето на бюлетините. Петров, депутат от партията обясни, че техните предложения за промени са в 91 параграфа.
От БСП-Обединена предложиха създаването на преброителни центрове. Освен това искат и активна регистрация на гражданите, за да се изчистят избирателните списъци. От ДБ - две групи предложения. И тук се иска създаването на преброителни комисии. От ПП обясниха, че изборният процес бил влошен, а предложенията им са в три категории - връщане на машинния протокол, сканиращи машини за хартиените бюлетини, заложена е и идея личните карти да бъдат сканирани.
По време на дебатите стана ясно, че от ИТН и ГЕРБ, ще подкрепят абсолютно всички предложения. Рая Назарян все пак обясни, че между първо и второ четене трябва да се сформира работна група, която да прецизира всички тях и те да се приемат.
В крайна сметка всички направени от групите предложения за промени, бяха приети.
Пристъпи се към точка втора - Закона за вероизроведанията, заради регистрацията на Българската православна старостилна църква.
Атанас Славов от ДБ се изказа срещу предложенията. Той заяви, че така се нарушавала назависимостта на съда и съдебните решения. Освен това, цитира той и Европейската конвенция за правата на човека, която давала правото на всеки да изповядва свободно каквато и да е вяра. Така той постави Европейската конвенция над родните закони. Тези промени пък, ако бъдат приети, щели да бъдат и противоконституционни. Съдът пък щял да бъде натоварен с несвойствени задачи. Нов разкол нямало да има, отсече Славов.
Предложението за промени в Закона за вероизповеданията на ГЕРБ бяха приети. Приети бяха и тези на БСП-Обединена левица. Същото се случи с тези на "Възраждане“.
Пристъпи се към следващата точка - тази с избора на Борислав Сарафов за главен прокурор на 16 януари.
И ДПС - Ново начало гласува на първо четене за промените в съдебния закон, които предлагат от ПП-ДБ и ИТН. Така единодушно с 23 гласа те бяха приети от правната комисия. С 20 гласа бяха приети промените на "Възраждане". Те не срещнаха подкрепа от ДПС-Ново начало. Очаква се с тези промени да се затрудни изборът на Борислав Сарафов за главен прокурор.
Проектите са три. На ПП-ДБ, ИТН и "Възраждане".
Надежда Йорданова от ДБ обяви, че в техния проект отново поставят на вниманието т.нар. двойни мнозинства, когато става дума за избор на шефовете на двете върховни съдилища. Тя добави, че международният стандарт е, когато се взимат решения за съдилища, мнозинството да имат членовете на Пленума на ВСС, избрани от съдии. Втората група промени засяга процедурата за избор на главен прокурор и шефовете на ВКС и ВАС. В тях се предлага, когато президентът върне кандидатурата на главния прокурор, при прегласуването да са необходими 17 гласа, а не 13. Третата група промени засягат мандатността. Йорданова обърна внимание, че Пленумът на ВСС заобикаля мандатността. Тя каза, че предлагат да се създаде забрана този, който е бил шеф на ВКС, ВАС или главен прокурор да може да остава на поста, а този, който е бил и. ф да не се кандидатира за пълен мандат.
Хората на Костадин Костадинов пък предлагат този ВСС, който е с изтекъл мандат, да не може да избира главен прокурор и шеф на ВАС. "Моралът трябва да бъде водещ", обяви Цвета Рангелова от "Възраждане". Тя обърна внимание, че техният проект е кратък и ясен.
От ИТН предлагат заместниците на главния прокурор да бъдат двама. Хората на Слави Трифонов също така искат изцяло да отпадне възможността да се командироват магистрати на незаети длъжности.
На заседанието в правната комисия бяха министърката на правосъдието Мария Павлова и шефката на Инспектората към ВСС Теодора Точкова.
От ВАС, ВСС и ВКС обявиха с писма, че не могат да изпратят свои представители, защото двете върховни съдилища не са провели общи събрания заради празниците, а ВСС пък не е заседавал, за да изрази становище.
Петър Петров от "Възраждане" обърна внимание, че следващото заседание на съвета е чак на 16 януари, когато е изборът на Борислав Сарафов за главен прокурор.
Атанас Славов от ДБ пък коментира, че Сарафов вече година и половина е изпълняващ функциите. Ако сега бъде избран, мандатът му ще е 7 години. Така той ще е на този пост много дълго време.
Рая Назарян от ГЕРБ обяви, че ще подкрепят и трите проекта. Тя каза, че отчитат като недостатък, че няма достатъчно становища от професионалната общност.
"Отчитаме, че решението е по-скоро политическо, отколкото юридическо, но следва да има срок, макар и кратък, за да прецизираме текстовете. Целта е ясна и ние ще подходим отговорно", каза Назарян.
Александър Рашев от ИТН също обърна внимание, че липсват становища от професионалната общност. Той призова текстовете да бъдат изчистени в максимално кратки срокове. И от БСП - Обединена левица декларираха, че ще подкрепят трите проекта.
Правосъдната министърка Мария Павлова обърна внимание, че всяка следваща съдебна реформа е по-лоша от предишната. "Не е това начинът, набързо и на парче, процедурата не приключва на 16 януари, това е дълъг процес", каза тя.
