ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Къде е държавата?“
Това често питат обикновените български граждани, когато стават жертви или свидетели на поредните вулгарни случаи на престъпност, погазване на закона и ескалация на ширещата се масова безнаказаност.
„В страната има дефицит на справедливост“, тази мантра често сте я чували от всевъзможни политици, които от избори на избори си късат ризите колко е важна така наречената съдебна реформа и как умират за нея. Само че, както от опит знаем, тях ги е грижа предимно за кадруване в третата власт, за постове и позиции, но най-вече за овладяване на неудобната прокуратурата, чийто административен ръководител Иван Гешев е трън в очите на родното задкулисие и българската олигархия вече четвърта година.
Като споменахме обвинител №1, всъщност точно той преди заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) зададе въпроса, с който започнахме. „Къде е държавата?“, попита Гешев, илюстрирайки въпроса си, като обрисува ситуацията в страната в последно време – сгазени от трафикант на мигранти служители на реда в Бургас, сгазен от пиян шофьор пътен полицай в Стралджа, убито момиче от дрогиран водач в Шумен, премазано френско семейство на Околовръстното в София отново от употребил упойващи вещества. За политиците обаче тези теми не са важни.
Тяхната основна задача е да изпълнят поръчката на менторите си кукловоди, спонсори на политици и прилежащите към тях структури, за които от години главният прокурор Иван Гешев е враг №1. Първостепенната задача е той да бъде отстранен. Това опитаха върволица министри на правосъдието. Като започнеш с уважавания професор Янаки Стоилов, принудил се да внесе във ВСС изфабрикуваните в жълтите медии пасквили и компромати (събрани под вещото ръководство на проваления вътрешен министър и сега кандидат-депутат от „Продължаваме промяната“ Бойко Рашков) срещу Гешев. Минеш през пловдивския адвокат със спорна репутация Иван Демерджиев. И приключиш с одиозната Надежда Йорданова – толкова некадърно изпълнила задачата да атакува главния прокурор, че ако сме на негово място, ще палим свещ по някакъв начин тя отново да се върне на поста.
„Мисията“ на Стоилов, Демерджиев и Йорданова беше продължена с комсомолски плам от бившето протеже (вече смъртен враг) на Корнелия Нинова – сегашният служебен министър на правосъдието Крум Зарков. След като олигарсите видяха, че няма как с фронтални атаки да превземат крепостта на прокуратурата, решиха да прибегнат към План Б – орязване на нейните правомощия. Това стана по няколко линии:
1. Създаване на нова Антикорупционна комисия, която под контрола на изпълнителната власт и в нарушение на Конституцията (стана традиция) да работи като паралелна прокуратура.
2. Отнемане на правомощия на прокуратурата чрез питане до Конституционния съд.
3. Публично осмиване на прокуратурата, целящо подкоповане на общественото доверие в нейната работа – как можело прокурорите да следят за качеството на сладоледа, това ли им била работата, имало си контролни органи.
Да – в една подредена държава наистина прокуратурата няма да се явява последен стълб и стожер на законността. Само, че нашата не е такава. Защото сума ти години нито контролните органи, нито създаващите санкции, нито който и да било си мръдна пръста да реши проблемите, прераснали наистина в социална епидемия.
Да – подиграваха се на Гешев преди две години, когато предложи драконовски наказания за престъпниците на пътя, присмиваха се на бившия главен прокурор Сотир Цацаров за инициативата му, свързана с пешеходните пътеки. Скачат и на обвинител №1 сега.
Защото наистина няма държава. Тя е заета с далавери, кадруване и разпределяне на властовата баница. А в това време Гешев и хората питат.
Обаче май ще дойде време хората да зададат втори въпрос – къде е Иван Гешев, за да сложи белезници на самозабравилите се бандити по високите етажи на управлението, които скрити зад лъскавите си коли и костюми хич не се тревожат за заливащата ни престъпност. С действията и бездействията си те отдавна се превърнаха в съучастници. Нищо, че от сутрин до вечер по телевизионните студия рецитират опорките на олигархията за реформи, западни партньори и Венециански комисии.
И в крайна сметка – къде е държавата?
