ГОРЕЩО В ПИК: „Подмяната“ на борбата с корупцията - кой всъщност е Бойко Рашков и какви са "успехите му"
Последвайте ни в Google News Showcase
„Слагаме един закон, който дава възможност за разследване на един независим от партии човек, доказал се в институционална рамка“ - каза премиерът в оставка Кирил Петков в последната му ПР-изява пред Нова телевизия. Законът, който иска той и „Продължаваме промяната“, е нов Закон за противодействие на корупцията, а „независимият от партии човек, който се е доказал“ е Бойко Рашков - настоящ министър на вътрешните работи.
Според тезата на Петков – ГЕРБ, ДПС, а вече и Слави Трифонов, се страхували от Рашков, защото бил единственият и най-способният да се пребори с корупцията в държавата. Същата теза от два дни застъпват и усещащите последните си часове във властта коалиционни партньори на Петков - Корнелия Нинова, Христо Иванов, Атанас Атанасов.
Дали обаче е така? Дали Рашков е този (полу)светец и мистичен борец срещу неправдите, за какъвто ни го представят?
68-годишният Бойко Рашков безспорно има богат опит на държавни постове. Той всъщност е работил само на държавна служба – следовател, после шеф на следователите, избран, но така и не встъпил като главен прокурор, депутат, ръководител на Националното бюро за контрол на СРС. Освен че винаги е бил на държавна работа, в повечето случаи Рашков напуска заеманата длъжност със скандал, което определено поставя под съмнение безпристрастността и честността му. Най-малкото защото преди година се оказа, че още докато е начело на Бюрото за контрол на подслушването, Бойко Рашков остава без допуск до класифицирана информация.
За представителите на властта, които днес величаят Рашков, той целият е в бяло. Изтъкват, че бил и голям професионалист, без да са проверили фактите. Някой да помни като началник на Националната следствена служба Рашков да е разкрил корупция по високите етажи на властта, криминална приватизация, да е пресякъл дейността на зараждащите се по това време (средата на 90-те години на миналия век) групировки, поставили по-късно и основите на олигархичните структури, стигащи до върховете на държавата. Самият Рашков избягва да говори за „успехите си“, вероятно за да не му се налага да обяснява, че е разследвал участниците в прословутия протест пред Народното събрание през декември месец 1989-та година, когато за първи път българите на глас зовяха: „Долу БКП!“, а тогавашният генерален секретар на партията – Петър Младенов, бе заснет да изрича историческата реплика: „По-добре танковете да дойдат!“.
Рашков избягва да коментира и друг страна от биографията си. Твърденията, че често е бил забелязван в бара на хотел „Родина“, превърнат в щаб-квартира на Васил Божков-Черепа. Та, нали учредител на партията на Божков бе първият началник на кабинета на Бойко Рашков, което сякаш идваше да покаже кой точно е покровителят на пенсионирания следовател при оставането му в МВР вече година и два месеца.
Нека бъде ясно - ако Рашков някога е бил „борец“ срещу корупцията и мафията, то той щеше да има поне няколко известни дела срещу известни мутри и „добре облечени“ бизнесмени от Прехода. Да, ама няма. Нито едно. Вместо това имаме всевъзможни метаморфози и партийно пребоядисване на настоящия вътрешен министър. В кариерата си Рашков винаги е намирал начини да се прикачи към „силните на деня“ – така става и с избора му за обвинител №1, прокаран от левицата. И тук трябва отново да припомним, че лично „иконата“ на десния политически спектър у нас - Иван Костов, като министър-председател заставя тогавашния президент Петър Стоянов да бламира назначаването на Рашков за главен прокурор. За ужас на „десните“ или това, което е останало от тях, някогашната „дясна ръка“ на същия този Костов – Атанас Атанасов, днес е принуден да реди хвалебствия към някогашния комунистически следовател. Политкоректността го изисква, все пак са заедно във властта.
По-късно Рашков се конфронтира с бившия главен прокурор Никола Филчев, както и с колегите си в следствието. БСП го прибира в парламента и го прави депутат, след което Рашков отново се връща в съдебната власт. През цялото това време, докато той получава единствено възнаграждения от държавни заплати, фамилия Рашкови трупа несъразмерно много недвижими имоти.
През 2014 г. Рашков отново е до „силните на деня“. Коалицията зад правителството „Орешарски“ го прави председател на новосъздаденото Бюро за контрол на подслушването и следенето, експлоатирано от специалните служби. За да приключи председателстването му със скандал с прокуратурата, която започва да го подозира в „нездрав“ интерес към определени разследвания.
Преди две години Рашков бе привлечен в екипа на държавния глава, за да бъде използван като острие срещу тогавашните управляващи и срещу настоящия главен прокурор. А миналата година дори бе назначен и за служебен вицепремиер и вътрешен министър, за да се окаже накрая, че Бойко Рашков буквално предаде Румен Радев, когато възникна разрив между президента и новоизбрания премиер Кирил Петков. За момента вътрешният министър в оставка не е дал индикации, че е обърнал гръб и на Кирил Петков и Асен Василев, но не е изключено това да се случи във всеки един момент, особено ако „Продължаваме промяната“ започне да губи електорална тежест. А всъщност заслугата за това е и на самия Бойко Рашков.
Петков, Нинова и Иванов със словесни еквилибристики опитват да ни убедят, че „техният“ вътрешен министър щял да бъде безпристрастен и безкомпромисен без значение чии престъпления и злоупотреби ще трябва да разследва антикорупционният орган, ако го оглави. Твърдят го пред медиите, а на закритите срещи и заседания признават, че го тласкат към КПКОНПИ с единствената мисъл да го ползват като бухалка – срещу опозицията и дори срещу доскорошните партньори във властта – ИТН.
Какво всъщност свърши Рашков за 14-месеца в МВР? Нищо. Същото нищо, което три десетилетия е вършил на други държавни постове, които е заемал. Ако изключим очевидно преднамерения и абсолютно незаконен показен арест на лидера на опозицията, както и разбира се, целенасоченият тормоз и полицейски произвол над избирателите на опозицията в навечерието и в самия изборен ден. От това му действие последва единствено рекорден спад на избирателната активност и „служебна“ подкрепа в полза на „Промяната“, БСП и ДеБе-тата.
Да твърди някой, че човек като Рашков ще направи нещо революционно в КПКОНПИ, то или не е бил в страната последните 14 месеца, или просто лъже. По-скоро второто. И тук има още един съществен проблем, който удобно се замита в многословието по темата. Никой никога в Европа не би си и помислил не просто да избере, но дори и да предложи толкова политически оцветена, при това толкова спорна кандидатура, като тази на Рашков за публичен пост, изискващ равна отдалеченост не само от политиците - управляващи и опозиция, но и от магистрати, шефове на служби, членове на независими регулатори и крупни бизнесмени. Кандидатурата на Бойко Рашков е всичко друго, но не и безспорна. Напротив – той е ярък пример до каква разруха води използването на репресивния апарат на държавата за бухалка на властта за преследване на опоненти и постигане на нелегитимни цели.
Та, нали ако искаше да покаже, че е безпристрастен и истински пазител на морала, закона и „голям“ следовател, то като вътрешен министър Рашков имаше цялата власт и инструментариум да разследва далаверите на властта. На същата тази власт, която иска да си купи неговото мълчание и да осигури своята индулгенция с трудоустрояването му в антикорупционния орган. Какво направиха службите на МВР по аферата с меморандума с „Гемкорп“, който се оказа скандален, но едва след настоятелните искания за проверка от ДАНС на опозицията. Какво направи МВР, за да разкрие бруталната далавера, която тепърва предстои да бъде разплитана, със схемата за закупуването на двойно по-скъпа руска газ чрез посредници. Какво направи Рашков като вътрешен министър, за да изобличи семейните и приятелски кръгове във властта и в повечето министерства – как постове се раздават на база лична или лобистка обвързаност, та да е сигурно и накъде ще бъде пренасочен обществения ресурс. Какво направи, за да разкрие скандалните договори за рекорден износ на военна продукция чрез частни посредници? Какво направи Бойко Рашков във връзка разкритията за противозаконно подслушване на политици, магистрати, журналисти и общественици? Нищо! Zero, „кръгла нула“ – това откри Рашков по отношение на корупцията на Четворната коалиция. Заради това се натискат да го пробутат в КПКОНПИ, за да служи като щит срещу разследванията както на самите „Променкаджии“, „Дабъли“ и остатъците от червената номенклатура, а най-вече и да обслужва интересите на кукловодите на властта в сянка.
Парадоксално е, но и много от поддръжниците на ПП, ДБ и БСП са силно критични към властовия напън за превръщането на КПКОНПИ в институционална бухалка чрез ръкополагането за председател на пенсионера-следовател.
Възмущението си от ултимативното натрапване на кандидатурата на Рашков изрази дори Боряна Димитрова – социологът, близък до кръга „Капитал“ и на когото единствено се доверява Иван Костов (по неговите собствени думи). „Рашков бе вписан персонално в програмата. Това да впишеш в програмата една личност е повече от странно. Това показва по-малко значение на програмата и процедурата. Личността има преди всичко значение. Бойко Рашков е доста спорна фигура. Видяхме меко казано неуспешен МВР министър, който да бъде успешен шеф на КПКОНПИ?!, коментира с неприкрита емоция Димитрова, която е последователна в оценката си спрямо вътрешния министър в оставка, още влизането му в МВР през май месец 2021 г.
Силно критично мнение по отношение на предложения от „Продължаваме промяната“ и подкрепен „на сляпо“ от „Демократична България“ и БСП, законопроект за реформа на антикорупционния орган, дойде и от още един представител на кръга „Капитал“ – бившият заместник-министър на правосъдието в мандата на Христо Иванов – Андрей Янкулов, който след като напусна прокуратурата преди две години и половина, започна работа в „Антикорупционния фонд“, финансиран от Фондация „Америка за България“. „Не мога да си представя как с раздаването на разследващи правомощия на някакъв нов орган на изпълнителната власт или какъвто и да е друг, драстично, качествено, гигантски ще се промени начинът, по който функционира разследването в България, имам предвид общо погледнато“, заяви Янкулов.
Експертните мнения на Боряна Димитрова и Андрей Янкулов достатъчно ясно опровергават твърденията, които в последните дни Петков, Нинова, Иванов и партийните им кохорти безуспешно опитват да внушат, а именно – Слави Трифонов оттеглил подкрепата си за ново правителство с мандата на БСП, заради натиск от ГЕРБ и ДПС, които вкупом с ИТН, се страхували от това, че корупцията ще бъде ликвидирана, на мига, в който Рашков бъде възкачен на поста председател на КПКОНПИ.
Отвъд всичко изброено – пред желаното от отиващата си власт инсталиране на Бойко Рашков в КПКОНПИ, съществува непреодолима пречка и от чисто морално естество. И тя далеч не е от личен характер, каквито коментари ще се появят в защита на отиващия си вътрешен министър. Защото е засегнат интегритетът на една публична личност да заеме толкова отговорен пост, който предполага абсолютна безупречност и прозрачност.
Само преди три години с поста председател на КПКОНПИ се раздели Пламен Георгиев. Бившият магистрат бе принуден да напусне заради спорен ремонт на терасата на мансардния му апартамент. Не без основание Георгиев видя в атаката срещу себе си отмъщението на засегнати от дейността на антикорупционния орган олигарси. Така или иначе, той се раздели с поста.
В същото време сега имаме пенсиониран юрист, който никога не е имал частен бизнес, защото винаги е работил на заплата и малко на хонорар като университетски преподавател у нас. Няма и солидно наследство. Вярно е, има съпруга, която е нотариус и има добри доходи. Всъщност, бивша съпруга. Така стигаме до абсурдната ситуация, при която Бойко Рашков и съпругата му са принудени да се разведат преди три години, в опит да се обясни имущественото състояние на бившия следовател. Вратичка в закона позволява така Рашков да избегне всяко подозрение – дали от заплата има имение в скъп софийски квартал, каквото не притежават повечето чужди посланици у нас. Всъщност многомилионният палат на Рашкови е само перлата в короната от имоти на фамилията – общо 22 на брой.
Каква неразумна жажда за власт трябва да имаш, за да стигнеш дотам, че за да продължиш да храниш егото си само и само да си част от управляващия псевдоелит, да си в готовност да прекратиш просъществувал над 30 години брачен съюз? За да избегнеш проверката на Антикорупционната комисия, начело на която задкулисието сега неистово иска да те постави. Видно е, че Рашков има сериозен проблем да обясни произхода на всички тези имоти. Не го направи нито веднъж в спокоен и открит разговор. За 14 месеца коментира само два пъти темата припряно, при това без изобщо да бъде притискан с неудобни въпроси - в удобни интервюта пред журналисти, които не крият пристрастността си към отиващата си власт на „Подмяната“.
Защо, доц. Рашков, защо ви е цялата тази суета и власт? Не, няма нужда да отговаряте публично. Погледнете се в огледалото и отговорете на себе си, но този път бъдете честен.
