ГОРЕЩО ПРОУЧВАНЕ НА "ГАЛЪП": Българите казаха тежката си дума за бутането на ПСА, 3 март, Руската църква и Шенген (ГРАФИКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Частичността на Шенген се приема от българите без враждебност, но приемането в пълен вариант наистина би било прието и като сериозен успех – ако обаче властта успее да отдели от образ на Шенген насложения образ на миграцията, който създава видими страхове. В битките за символи, памет и история идеите и действията, идващи от властта пък срещат засега съпротива и дори открито негативни реакции. Част от дискусиите по тази тема пък не са успели да се превърнат в обществено мнение и са останали единствено във фаза на обществен инстинкт.
Това са част от изводите от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, част от независимата изследователска програма на агенцията, проведено между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети.
„Галъп интернешънъл болкан“ се опита да изброи повечето идеи или дискусии около символи и история в отминалата 2023 г. и да провери отношението към тях. Само от началото на терена на изследването досега обаче се появиха може би още толкова теми – това само показва колко важна се е оказала тази тема. И би следвало тестването да продължи и в следващи месеци и от други институти. Възможно е някоя от зародилите се обществени дискусии да е пропусната, но едва ли може да се търси съвършена изчерпателност.
По отношение на съдбата на паметника на Съветската армия в София, например, мненията са полярни, т.е. почти равни дялове на „за“ (35,7%) и „против“ (40,3%) преместването, при минимален превес на „против“ и сравнително малка зона на „не знам“. Това е класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно.
Това е и един от въпросите, които създават различни емоции сред различните електорати, докато останалите въпроси са по-скоро онагледяване на обществени инстинкти и инерции, а не реално политизирани теми. Не е ясно дали ще се стигне до реално преместване, нито как биха реагирали респондентите, ако въпросът беше зададен просто с премахване, а не с преместване, но видимо е, че дори и при така зададен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София.
Преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София пък е пример за обратното – отново близки дялове на мнения, но при много голяма сива зона. Дискусия в истинския смисъл на думата този път не се породи и тук засега има по-скоро объркване. 21,6% подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.
За сравнение, друга идея, която се зароди през 2023 г. е пример за трети тип фигура на общественото мнение: автоматична подкрепа – предложението летището в София да носи името „Васил Левски“. 66,9% „за“ срещу 14,2% „против“. Останалите се колебаят. Тестването на тази идея, лансирана в медии, показва посоката на масовото съзнание у нас и търсенето на обединителни символи, дори без да е имало особен шум около идеята.
Такъв обединителен символ явно в най-голяма степен се оказва националният флаг и въпреки дискусиите пилонът на Рожен, мненията са почти единодушни положителни – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят. Дори и да са против начинанието, вероятно мнозина не признават.
Каква е ситуацията с прословутото хоро пред Народния театър? 54,1% го одобряват, а 14,4% – не. Едва ли обаче популярността на хорото излиза съществено от рамките на социалните медии, затова и спорно е доколко това е действително обществено мнение или става дума също за автоматизъм. В крайна сметка, явно е, че общественият инстинкт е положителен и тук, макар и не без нюанси. В самата София близо две трети одобряват, а само петнайсетина процента са директно против.
И още една софийска тема, която разбуни социалните мрежи – прословутата коледна украса на София. И тук всъщност, оказва се, сред онези, които успяват да формират мнение, надделяват положителните оценки – 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни. Разбира се, едва ли може да се очаква запознатост, конкретност и т.н., но е важно да се отбележи, че в самата София положителното съотношение е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска църква в София не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% - с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и да 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно. Разбира се, съвсем не е ясно дали и доколко масовото съзнание е навлязло в детайлите кой всъщност носи отговорността за самото затваряне на храма за известен период.
Никак не се одобрява идеята за смяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не одобряват, срещу 10,3% които одобряват. Последните са главно от поддръжниците на ДПС и донякъде ДБ, съответно с около 30% и 20% от тези две електората, но дори и при въпросните електорати около 60% са против.
В крайна сметка, оказва се, че голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, които породиха сериозна полемика, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често дори и на софийско ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история. А тези теми за паметта, които властта създаде и истински политизираха обществото, по-скоро са създали противоречивост на мненията или откровена реакция „против“.
Последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – беше проверено отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са „за“, а само 23,6% са „против“.
Изследването е проведено между 11 и 19 януари 2023 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
