ГОРЕЩО ПРОУЧВАНЕ: "Спектър" с нови данни - ГЕРБ вдига дистанцията с 28,4% срещу 22,5% за БСП. Марешки и Валери Симеонов влизат, Манолова - не (ТАБЛИЦИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
ГЕРБ увеличава преднината си пред БСП. Това показва ново проучване на агенция "Спектър" с ръководител Петко Петков, доктор по социология. То е по поръчка на Институт за модерна политика.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Според дадните готовност да гласуват за ГЕРБ декларират 28.4 % от респондентите. Това е увеличение на преднината им пред втората партия – БСП, която регистрира подкрепа от 22,50% от решилите да гласуват.
Партията на Нинова на този етап от кампанията не може да обедини енергията на хората, които са опозиционно настроени спрямо ГЕРБ и правителството. Все повече се скъсява времето за обрат в кампанията.
В битката за третото място ДПС със своите 12% практически се изравнява с “Има такъв народ”, които регистрират подкрепа от 12,20%. Напълно е възможно при ниска избирателна активност ДПС да получи преднина пред партията на Слави Трифонов. ДПС показва позитивен образ, подмладяване на кандидатските листи и енергична кампания. Тактиката на мълчанието, възприета от партията на Слави Трифонов продължава да носи както позитиви, така и много негативи. До самия изборен ден ще е трудно да се измери изборната сила на тази структура.
“Воля и НФСБ” набират скорост, ВМРО се стабилизира. Масираното рекламно и медийно присъствие на Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ на този етап им дава подкрепа от 4,5%. “Икономическият патриотизъм” на НФСБ и социалните послания на “Воля” за цените на лекарствата и горивата, имат своята чуваемост.
Независимо от добрите моментни резултати обаче, патриотичната коалиция “Воля и НФСБ” са изправени пред предизвикателството да мотивират своите избиратели да отидат до урните в изборния ден, доколкото това са избиратели, които гласуват по-скоро прагматично, а не емоционално. Тъкмо обратното е при ВМРО, които като стара и традиционна формация разчитат и на емоционален вот, който не се влияе в такава степен от конюнктурните обстоятелства. “Воеводите” стабизират своите резултати около и над 4-процентната бариера. Напълно е възможно, особено при по-ниска избирателна активност, ВМРО да получат и по-добър резултат от настоящата моментна снимка.
Формацията на Мая Манолова буксува, няколко партии се борят за партийна субсидия. Коалицията “Изправи се БГ! Мутри вън” на Мая Манолова регистрира 3,8% подкрепа. Въпреки, че има своите шансове за парламентарно представителство, липсата на ясен идеологически профил на тази формация, която разчита изцяло на динамичните протестни нагласи, прави влизането им парламента проблематично.
Свое присъствие, макар и значително под изборната бариера, но около и под 1-процентния праг за получаване на партийна субсидия, регистрират АБВ (1.1%), “Възраждане” (0.9%), “Атака” (0.8%), “Републиканци за България“ на Цветанов (0.7%).
ГЕРБ-СДС, “Воля и НФСБ”, ВМРО – с най-одобрявана кампания.
Интересни са обществените настроения, свързани с мнението на гражданите коя партия прави най-добрата кампания. Формациите, които регистрират по-висока оценка за кампанията си, отколкото е подкрепата за тях, са ГЕРБ-СДС (28,70%), Патриотична коалиция „Воля и НФСБ“ (6.3%), ВМРО (4,7%) и „Демократична България“ (5.5%) . По-ниска оценка отколкото е заявената подкрепа получават БСП (19%), ДПС (7%), „Има такъв народ“ (2,5%), „Изправи се! Мутри вън“ (2.2%).
Повечето избиратели предпочитат да гласуват на парламентарните избори на 4 април по традиционния начин - с хартиена бюлетина (63%). Всеки пети споделя, че ще гласува машинно (21%), докато 14% все още не са решили по какъв начин да упражнят своя вот.
В настоящето проучване на респондентите беше зададен и въпрос за техните очаквания от бъдещото управление с оглед последствията от коронакризата. Очертава се ясно изразена доминация на очакванията за икономически мерки – 59%, следвани от социално подпомагане - 41%. Всеки трети споделя, че е необходимо да се наблегне на здравеопазване и психичното здраве. Това е сериозен процент и показва, че обществото вижда сериозна нужда от психологическа и здравна подкрепа заради последствията от пандемията.
вв
