Горчивата истина за "бунтаря" Александър Морфов - галеника на прехода, който нарича българите "лумпени и бандити"
Последвайте ни в Google News Showcase
Интервюто на режисьора Александър Морфов в сутрешния блок на БТВ предизвика разнопосочни коментари сред читателите на ПИК. Публикуваме писмо до редакцията на Явор Караколев, частен предприемач от София, който реагира гневно на посланията на режисьора.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Навръх Трети март от екрана на най-масовата телевизия БТВ режисьорът Александър Морфов нарече моята родина "държава на лумпените и бандитите".
Похвали се и че вече 30 години се борил с всяко правителство, ерго - със системата.
Оправия нямало.
Ще кажа на Морфов, когото доскоро уважавах като талантлив творец: Не смейте, драги ми господине, да обиждате България на националния й празник с лексиката на най-обикновен комплексар и безродник.
Ще ви попитам следното: как така се борихте 30 години със системата, бидейки неин галеник?
Гледам биографията ви - от 1993 г. насам сте главен режисьор на Народния театър на България. В период от близо 10 години сте били и негов директор и художествен ръководител.
Знаете по-добре от мен кой назначава директора на Народния театър - министерството на културата. Заповедта ви се разписва от самия министър, все пак става дума за национален културен институт.
Директор на Народния театър е една от най-високоплатените и престижни позиции в областта на духа. Това е "върхът на номенклатурата в културата".
Излиза, че всички български правителства на прехода са ви избирали на тази длъжност, дарявали са ви с огромно възнаграждение, отпускали са ви щедър бюджет, с какъвто не биха могли да се похвалят останалите ваши колеги.
Известно е, г-н Морфов, че вашите постановки бяха най-скъпите и разточителни като техническа реализация, декори, костюми, сценични ефекти, че вашите актьори взимаха най-високите хонорари. На всичко отгоре вие въведохте "коронен номер" - поставяхте класика, предимно Шекспир, като се пишехте "съавтор" - автор на сценичната реализация. Следователно, освен постановъчни, прибирахте и авторското право от спектаклите.
300 представления "Хъшове" на Александър Морфов по горкия Дядо Вазов...С реплики и "изцепки" на актьорите, каквито Вазов не е и сънувал. Да сметнем ли авторското право?
Така де, няма ги Шекспир, Вазов и Сервантес да си го поискат, защо да не го прибере Александър Морфов?
Не се ровя в джоба и банковите ви сметки, но вие сте един от най-богатите български театрали. От всяка постановка взимахте десетки, десетки хиляди - извън щатната ви директорска заплата. И заслужено - представленията ви се радват на интерес от публиката, макар че в Народния театър по принцип всяко представление общо-взето е обречено на успех.
Обаче, г-н Морфов, всичко това са държавни, народни пари, субсидия, отпусната от правителството със средствата на данъкоплатеца.
Същите тези "лумпени и бандити", за които говорите.
Вие не се издържахте и не правехте изкуство в частен театър, а в националния театър на България - с протекцията на всяко следващо правителствено управление.
Как тогава сте се борили с правителствата и системата, че нещо не ми е ясно?
Борите се, но иначе правителството ви плаща. Супер.
Да бяхте си основали частен театър, собствена трупа, да бяхте оцелявали сам, извън омразната ви система...Не посмяхте, нали? По-лесно, удобно и добре възнаградено бе да я "рутите" отвътре, да мърморите постоянно, да хейтите, да се пишете дисидент, докато получавахте поредния "Аскер" или някое друго важно държавно отличие...
В крайна сметка, след две последователни и необясними бягства от Народния театър, вие избрахте да работите и живеете в чужбина.
Ваше право, комплименти, че успявате да се докажете и навън.
От позицията на какъв обаче си позволявате да стъжнявате празника ми и да проповядвате омраза към България? От позицията на доброволен и луксозен емигрант, на постоянен мърморко?
Не, благодаря. Лумпени-нелумпени, бандити-небандити, грешни, криви, прави, ние избрахме да изживеем дните си в родината, да се блъскаме с простотията, да се радваме на природата и децата си, да оцеляваме на ръба на отчаянието дори, но да сме горди с орисията да се зовем българи.
Българин е състояние на духа, не може да бъде функция на тази или онази власт. Властите се сменят, човешкото остава и трябва да бъде съхранено. С хейт и поза няма да стане.
