"Господин Магнитски" срещу "Мистър Кеш", или отвратителният разпад на държавността
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Господин Магнитски" срещу "Мистър Кеш".
Вторият не е герой от холивудския екшън "Танго и Кеш", а действащият президент на република България, страна от ЕС и НАТО.
Едва ли може да има по-отвратителен сюжет - функция от пълния разпад на държавността. Играят си на "никнеймове", на бандитски псевдоними...
Лидерът на парламентарно представена етническа партия обвинява държавния глава в корупция, служейки си с мутроподобна лексика от късните години на "Магурата".
Нивото на "културната дискусия" е потресаващо. Впрочем - достойно за интелектуалния капацитет на агресора.
Още по-потресаващо е всеобщото ошумоляване, липсата на реакция от управляващите партии, опозицията, медиите. Всички потреперват, спомене ли се името на Пеевски. И всички се ослушват кой ще надделее, за да се ориентират правилно и, типично по български, да вземат завоя в последния момент.
Все едно става дума за гладиаторска битка на Колизеума, а не за съдбата на отечеството и честта на институциите.
Пеевски няма изгубена битка и съдбата на Цветан Василев, Лютви Местан, Васил Божков, Иван Гешев го доказва.
Ако съдим по историческата реалия и прецедентите, не трябва да сме особени оптимисти и за Румен Радев.
Делян Пеевски е ДПС, а ДПС е неизкоренимо вграденият в обществения организъм октопод на клептокрацията. ДПС е Дълбоката държава.
В тази гротеска обаче положителни герои няма. Ако Пеевски е Дълбоката държава и модела КОЙ, Румен Радев е онзи, който вдигна юмрук и инициира криминален уличен пуч, блокирал за месеци столицата на България.
Румен Радев е онзи, който назначи приятелката си на два трудови договора във ВВС, изпадайки в конфликт на интереси.
Румен Радев е бащицата на фиктивната "промяна" и нейните партийни аватари Кирил Петков и Асен Василев.
Онова, което имаме като деградация на политическата система, дължим персонално на Румен Радев, и никой няма право да забравя това. Нито можем да забравим милиционерските репресии на Бойко Рашков и служебните кабинети.
В персонален план - когато ПИК говореше за потенциално корупционното поведение на Радев още през 2016 г., партията на г-н Пеевски го избираше за президент.
Ето защо днешният окъснял катарзис понамирисва. Понамирисва на неподелена парса, не на принципи. При тези момчета принципи няма, има само кеш.
