ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нашенският Дани де Вито започва кариерата си пред камера едва 7-годишен в предаването „Педя човек – лакът брада“. Той се превръща и в един от най-големите популяризатори на песничката „Сладкопойна чучулига“. Участвал е в два филма на Рангел Вълчанов и десетки роли в театъра. През тази есен ще изпълнява пред публика моноспектакъл, писан специално за него. Беше водещ на предаването по Нова телевизия „Семейни войни“
- Господин Мачев, сред колегите си сте известен като много добър кулинар. Какво обичате да готвите?
- Всичко без сладки неща.
- Имате ли специалитет?
- Да. Това са яйца, приготвени по стара рецепта така както са се правили в Китай през XVII век.
- Каква е рецептата?
- Сурови яйца се разбъркват в една купа с подправките, които обичаме- черен пипер, чубрица и други. Идва ред на една връзка магданоз и трохи от най-обикновен хляб, както и щипка сода бикарбонат. От тази смес се правят палачинки. Когато станат готови те се навиват и се слагат в тавичка. Заливат се с доматен сос, в която има чесън. Слага се във фурната да се запече, докато изври доматения сос.
- Какво обичате да хапвате?
- Много деликатесни неща. Честно казано, от всяко нещо може да стане ядене. Дори и най-хубавото нещо, което правя е да отворя хладилника, да видя какво има вътре и оттам да си измисля какво да готвя. Вкъщи се правят много груби импровизации с готвенето. Според мен тайната в кулинарията са подправките. Трябва да се знае обаче точно кога и къде да се сложи, за да се получи наистина вкусно ядене.
- Коя комбинация според вас е неправилна?
- Ще ви дам пример с варенето на ориза. В кулинарните книги пише, че на всяка чаша ориз, трябва да се слагат по две чаши вода. Според мен това не е правилно. Ако готвим ориза в тенджера, то той трябва да една чаша, а водата – 4. Ако сме решили да го печем на фурна, чашите течност трябва да са дори 6. Иначе ориза се събира. Той обича водата, когато расте и същото се отнася и за времето, когато се готви и тогава се дели зърно по зърно.
- Как се научихте да готвите?
- Случайно, даже не помня и как. Но се чудя на домакините, които смятат това за някаква тегоба. Никога не съм го чувствал като задължение. Дори, когато съм влизал в кухнята просто, защото трябва. Това действие ме разтоварва. Научих се може би от баба ми. Тя беше много добра готвачка. Аз усещам интуитивно нещата, явно също ми е от нея. Например аз всичко готвя на око. Не слагам точно 100 или 200 грама от нещо си. И не разбирам хората, които готвят по този начин – с точни мерки. Някой като ми разказва какво трябва да сготвя, веднага си представям кое с кое трябва да се събере, за да се получи. Определям си и количествата, които ще ми трябват.
- Какво обичахте като дете?
- По-лесно е да ви кажа какво мразех – грис халва. И тогава и сега продължавам да си я мразя. Но всичко оставало обичам. Не съм скаран с храните. Готов съм винаги да експериментирам и да опитвам най-невероятни яденета.
- Коя е най-невероятна комбинация, която правите в кухнята?
- Има една, за която жена ми обича да казва, че е буламач. Основата е домати и яйца. Вътре мога да сложа мръвка или някакъв салам, който съм намерил в хладилника. Добавям и разни други глупости, които са ми попаднали. И така, накрая чуквам и яйцата вътре и става много хубаво.
- Мисли ли сте да направите кулинарно предаване?
- Да, но засега никой не проявява интерес, за съжаление. А иначе с удоволствие бих го направил.
- Дайте някой съвет на домакините.
- Мога да им кажа, че готвенето не е нещо страшно. Нека да помислят първо за удоволствието, което им доставя, а не като задължение. А когато ти тежи, не ти се получават и манджите.
