Последвайте ни в Google News Showcase
Не от няколо дни, а от няколко месеца България е с двата си крака в предизборна кампания. Енергията на отрицанието, завладяла улиците на големите градове, съвсем се изчерпа, разпиля се. Много бързо угасна, защото формалните причини бяха нереалните сметки за тока, ударили изненадващо като нож в гърба градските жители, а разгневените не скочиха заради своето осъзнато чувство на чест и достойство, обявиха се за граждански контрол над частните фирми, което е пълен абсурд.
Улицата се обяви за активно гражданско общество, но да живееш в града е едно, а да имаш гражданско самосъзнание, е друго, това са две много различни неща, които си приличат само по наименованието. За това бунтът избуя в бунтофрения, конкретните антимонополни искания преминаха в абсурдни лозунги, праведният гняв на обикновените хора бързо се превърна в кипеж на тълпата. Защото след като гневът на обиковените хора избухна, те не знаеха какво да предприемат по-нататък. Причината? Масата от обикновени хора у нас от десетилетия чака някой друг да мисли вместо нея. Масата очаква някой да и подари по-добър живот, чака като стадо да бъде изведено на паша, с надеждата, че този някой ще ги отведе на най-тучните ливади на рая. Ние, българите, по принцип, не обичаме да се бунтуваме или ако скочим в бунта, то е само, ако ни бръкнат в джоба, както това стана днес. Или както вчера, когато пък инфлацията ни доведе до там, че да чакама с часове на опашката за хляб.
През другото време обикновеният българин не се интересува от безобразията на властващите, не реагира срещу безобразията в обществения ни начин на живот, срещу безобразната ни държавност, срещу проявите на отвратителния ни манталитет... По отделно всички сме почти чисти и честни като светци, но като общност сме сбирщина от дяволи, тарикати и използвачи на дребно... Затова не смятам, че този опит за гражданско осъзнаване беше неуспешен. Отдавна съм се отказал да вярвам на масовия българин. Защото знам, че онзи, който дреме и неочаквано се пробуди, пак ще заспи. Не вярвам на хора, които единствено, когато им се бръкне в джоба скачат, а когато им бъркат в душата – мълчат. Гражданското им отношение е в това да мърморят, а не да показват открика всизкателност към местната и централна власт.
И щом искаш промяна на конституцията, кажи го гласно и ясно, а не чакай някой да ти го подсказва на уше. И бъди на висотата на по-умните от теб, за да можеш да формулиращ точно за каква промяна на основния ни закон настояваш. А какво стана с публичния плач, да се смени политическата система? Чула маймуната, че слонът има хобот и тя си настръхнала опашката... Масовият българин иска промяна, но не знае точно каква, поради което бунтът му винаги ще бъде временен, неосъзнат, близко до недоволството на лумпена, а не до вътрешната необходимост да си организираме така държавата, че тя да работи. Е, не чак като швейцарски часовник или немски автомобил, но поне истински часовник и подходящ за нашата география автомобил.
И ако не сме способни на собствено производство, да си внесем моделите и да ги приложим в действие. Но ние хем търпим безробопотно да ни правят на балами, хем сме наистина балами, и хем се харесваме да сме такива. Като маса не сме достатъчно образовани, цивилизовани, за да осъзнаем собствените си индивидуални недостатъци и навици, а искаме да променим навиците и поведението ни в обществото. Едва сега улицата поиска да се въведе мажоритарна избирателна система, а преди това 22 години мълча. Затова в парламента няма да има личности, а партийци. Улицата не прояви характер в нито едно от исканията, защото яростта й е стихийна, защото в яростта няма и капка разум, а само силни, но непродължителни емоции. И макар че част от това масирано недоволство беше предварително добре организирано, организаторите му нямаха намерение да използват част от народа, за да се променят нещата у нас, а просто да бутнат преждевременно властта. И я бутнаха.
Надявайки се, че с това ще я унижи в собствените й очи и в очите на милионите зяпачи, останали да наблюдават протестите пред домашните си телевизори. Питам се, защо справедлива кауза срещу монополите в енергото стана актуална чак сега? Защо никой от народа досега не поиска да знае какво се върши в областта на енергетиката ни? Отговорът е лесен – защото народът в мнозинството си не иска да се занимава с „чужди нему“ работи и е оставило всичко, което не е негова частна собственост, да върви на самотек, така ако ще да иде и на майната си.. Няма как моделът на обществото ни да заприлича на кошер или на мравуняк, ако общността ни е съставена от безлични личности, за които свободата, личната чест, националното достойство са празни думи, дори абсолютно непонятни понятия.
И за това сме на този хал, защото мнозинството българи предпочитат да се вторачват единствено в плюскането, в пиенете, в модела на колата и телевизора, във всички материални блага, без които не можем, но които, когато са издигнати в най-висока цел на живота, убиват духа, човещината, убиват замисъла на висшите сили, създали ни като мислещи същества. Но за какви висши сили говоря, когато средният български простак е безверник, бездуховен, нахален, лъжлив и крадлив. И защо сме недоволни от всяко правителство, което българското мнозинство избра, защо ревем, че управляващият ни елит е от безверници, от нахалници, лъжци и крадци, след като всеки от нас гласува за онзи, когото най-много харесва? А най-много ни харесват себеподобните. Ако ние сме трето качество ще ни допадат третокачествени подобия.
Ако ние в себе си сме без никакви ясни политически критеии, без никакви морални прагове и граждански изисквания, няма как да гласуваме за по-висококачествени си „двойници“. Дори да си роден на пъпа на София, пак няма да си човек с осъзнато гражданско поведение и не просташко съзнание, ако само местоживеенето ти е гражданско. Години на ред и аз пях в хора на тълпата, и песента ни вечно бе една и съща – политиците са гадове, а ние – ощетените от тях, сме читавите люде. По едно време най-сетне прозрях, че и ние, и те, сме скачени съдове. Правените с пикня избиратели, гласуват за правените с пикня политици. И защо скимтим, че те ядат от баницата, а за нас не мислят, след като вече 20 години поверяваме общата ни баница на едни и същи наши човекоподобия? Ама нямало други.
Ами намерете си ги, изведете ги на светло... Ето и сега, никой от нас не реагира, че двете най-големи партии включват сред кандидатите си за парламента една боркиня и един стрелец – и двамата отлични спортисти, известни имена и толкоз. Да сте чували някой от тях да каже поне две думи, посветени на обществените ни дела и безделия, или поне за вярата, надеждата и любовта човешка? Те не са родени да говорят и да мислят за сложните неща, а да се състезават, да се борят и да стрелят, затова нямат място в парламента, тъй като той не е общежитие за засужили майстори на спорта. Но политиците ни знаят, че масата от народ не е чувала за нито един български учен или интелектуалец, че масата предпочита спортните ни постижения, затова издигат като свои гаранти пред общество лица, които по своему са прекрасни, но ще стоят като ненужни никому паметници на безсловесието в парламента, ако бъдат избрани. Така че, граждански бунт за един ден - мерси!
Така че гражданин за един ден – мерси! Гражданско самосъзнание и поведение всеки ден - да! Докато народопсихологията ни е робска, ще вървим по нададолнище и от нация ще се превръщаме в племе. Докато у нас убийственото мнозинство е съставено от интелектуално изостанали жители, ние, като общност, ще живеем в бавноразвиваща се държава, бавноразвиващо се общество от бавноразвиващи се хора... За това у нас световната криза дойде по- бавно и по-късно и по- бавно ще си отиде. Защото повечето от нас сме малоумници. Но не щем да си го признаем. А не щем, защото не знаем, че сме такива. И ни е по-лесно да говорим за футбол, отколкото за литература, и обсъждаме имотите на олигарсите, а не да ги питаме, как натрупаха тези имоти. Нещо повече – всеки втори от нас е готов по същия начин да стане богат. Да бъде част от мафията, но тя не допуска до себе си малоумници.
Тя е съставена от людоеди, за които хората не са човеци, а плячка. И няма как сърната да грабне пушката и да започне да стреля срещу ловците на дивеч. Не мисля, че се извадиха някакви поуки, нито за протестиращите, нито за политиците. Статуквото ще остане почти същото, ще се сменят някои стари лица с по-нови лица и нищо няма да се промени, защото нито имаме време, нито натискът беше толкова продължителен. Жалко за тези хора, които се самозапалиха. Те няма да останат в историята.
Ще останат по - скоро като истерична реакция на самоотчаяние, на нещастни хорица, които дръзнаха публично, но индивидуално да изригнат. И при тази бъркотия на моралните ценности смятам, че българинът ще има още дълго време да се чуди къде и за какво да се хване. Част от тълпата пак се хвана за абсурдни обещания, за високи пенсии и за още повисока минимална заплата. Нито един политик няма да каже направо в очите на пенсионерите – прецаканите сте, разберете го, вие сте миналато, ние сме настоящето, няма как да стане да ви пуснем повече гювеч, защото преди нас други разграбиха държавното и сега е наш ред да сторим същото. Но повечето хора искат милостиня – и им я обещават разни кресльовци, чието образование и интелект допадат на тъпата от недоволници, готови на реванш, готови да разстрелват и трошат кости, защото се чувстват неудачници.
Това желание за нехристиянска мъст допада на повечето българи и те пак няма да гласуват със зрението на ума си, а със сърцето си, което е сляпо. За съжаление нямаме и няма да имаме една читава християндемократическа партия, която е изградена с принципите на християнството. В народ от безверници, от атеисти и от егоисти, няма как да проповядваш десетте божи заповеди и някой да не те помисли за луд.
Е, добре, аз не съм луд. Ще почакам бесните да се набеснеят и бедните духом да станат още по-нишши. Не съм мрачен, а съм реалист. Аз имам време, защото вярвам в Бог и неговото време е вечно. Ще удари моят час, когато ще трябва да се отчитам пред него. Както и сега всеки ден сричам пред своята съвест.
