ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един паметник успя да раздели обществото през изминалата седмица. Да има или не монумент на един от членовете на ЦК на БКП - Пенчо Кубадински беше въпросът, който доведе до напрежение в Разградско, съобщи Би Ти Ви.
Паметникът беше одобрен, а после и забранен от общинския съвет в родния му град Лозница, и въпреки това - тържествено открит в деня на Съединението.
Сагата с паметника започва на 17 май миналата година, когато общинските съветници от ГЕРБ и ДПС в Лозница единодушно гласуват за поставянето му. Инициативен комитет започва да подготвя монумента. Струвал е около 8000 лв., като Ботьо Ботев от комитета добавя: „От лозничани няма човек, турци, българи, който да е против паметника”.
Нещата се развивали по план, докато местен вестник не разбрал за случилото се. И не сигнализирал. Буквално за дни общинарите в Лозница се отказали от идеята. Те изведнъж се сетили, че има закон, обявяващ комунистическия режим за престъпен и размислили.
„Заостряйки ми вниманието на закона за осъждане на комунистическия режим за грешен предложих на съветниците да прарезгладат своето решение и те също единодушно приеха това”, коментира кметът Севгин Шукри.
Така на 3 септември изведнъж одобреният паметник станал незаконен. Според инициативния комитет решението е под „политическо давление”.
Въпреки изричната забрана на паметника, на 6 септември той все пак е открит. А на откриването идват близо 300 души. Включително с организиран транспорт. Паметникът е по повод 100-годишнината от рождението на Пенчо Кубадински. Венците и цветята при откриването са основно от депутати и активисти на БСП и БКП.
След като подава сигнала за издигането на монумента, вестникът на Митко Ханчев организира и дискусия по темата. Според него, свидетели сме на откровено нарушаване на закона: „Пълно безобразие и говори за липса на историческа и политическа памет и култура, безграмостност и безкултурие. Навръх 6 септември, Съединението, да се открива паметник на един престъпен режим е безобразие”.
В Лозница отдавна има паметна плоча на Пенчо Кубадински. И улица „Пенчо Кубадински”. Вече има и негов паметник.
Снимка: bTV
Хората в града са разделени в мненията си. За едни той е строител на съвременна Лозница, но за други си остава идеологът на Възродителния процес и смяната на имената на българските турци през 1986 г.
Емине казва, че тогава я прекръстили Алина. Но пак няма нищо против паметника: „Простила съм всичко. Тогава заплатата ми беше 129 лева, ама фафлите беха по 5 стотинки”.
Други обаче виждат носталгия по комунизма, смятат и че паметникът не е уместен „не от политическа, а от човешка гледна точка”.
До 17 септември е срокът за обжалване на решението на Общинския съвет. След това ще стане ясно – ще остане ли този паметник или ще бъде разрушен.
