Грандоманът Слави ни завлече с 20 млн. лв.! Политически невежа се прави на шаман и ментор на нацията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И тъй, идеята за мажоритарни избори оттече в парламентарната канализация. От тук насетне ще служи само на един шоумен да ругае „негодяите-депутати” и да поставя безумни ултиматуми „искам си кукличката, иначе ще опищя цялата махала”.
Но да ви кажа направо, в провала на идеята няма нищо лошо. Защото мажоритарната система (МС) нямаше да донесе решения за българския политически живот, а щеше да прибави само още нови и още по-големи неразбории. И само тотален политически невежа или самообявил се за шаман и ментор на нацията не би го вдянал.
Основната причина е, че тази система е противопоказна на българския модел на демокрация. Той е изграден (по обективни причини) на принципите на т.нар. многосъставна демокрация.
Мога да ви изброя поне 10 „съставки” – българи, турци, евреи, арменци и цигани (уви, вече да); православни, мюсюлмани и католици; русофили и русофоби. Бих добавил и още, ама май и тези стигат...
Ами хайде, „разместете” нашите 240 депутати не върху седемте милиона българи, а върху 3,5-те милиона избиратели. И се замислете колко от 10-те „съставки” на обществото ще бъдат представени в парламента. Обзалагам се, не по-малко от половината...
Според науката демокрацията е управление на мнозинството. И обратно – когато властта е представителна само на малцинството, пак науката го определя като диктатура.
Ако това е целта на г-н Слави Трифонов, аз съм против. Не искам да ме управляват излъчени от едно малцинство, пък било то и горещо подкрепяно от съучастника си в лицето на едно шоу.
Да не се плашим де – в България, като член на ЕС и НАТО, е трудно съвсем да се „счупи” демокрацията. Но все по-често можем да чуваме „аз дадох”, „аз спрях” и т.н.
Не че и досега не е било така. От Костов насетне всеки управник „даваше” и „спираше”, а ние само чакахме с все по-празните панички. И подсмърчахме радостно или скръбно, в зависимост от това дали са ни го „дали”, или пък са ни го „спрели”.
Но с мажоритарната система това ще се развие многократно. Просто тя ще отдалечи огромни слоеве от участие в (или съпричастие към) управлението. И ще увеличи в пъти и синдрома „и този не е моят депутат”.
Впрочем с мажоритарната система са свързани и поне три упорито набивани в масовото съзнание мита.
Първият е, че мажоритарните кандидати били „по-независими” от партийните си централи. Дори и да е така, то е само до деня след изборите, когато те се конституират в партийни парламентарни групи. И сбогом, „независимост”!
Кой си спомня например, че във Великото народно събрание (1990 – 1991 г.) имаше 200 мажоритарно избрани кандидати? Не, имаше БСП, СДС и ДПС като монолитни групи. А кой си спомня за онези 31 „мажоритари” от 2009 г.? Ми май пак никой...
Вторият мит е, че мажоритарната система гарантирала „по-голям контрол” върху депутатите от страна на избирателите им. Да, ама как точно? Няма механизъм по отзоваване, а „мажоритарят” се е скрил в парламентарната си група. И иди го гони, че чак и контролирай!
Третият мит е, че мажоритарната система повишавала ефективността на парламентарната работа. Това са чисто пропагандни клишета – добрият парламент си личи по добрите закони. А те зависят от добрите управленски програми, които прави (или не може) мнозинството.
И обратно – неведнъж досега сме били свидетели как депутати играят „мажоритарно” само и единствено в свой личен интерес, при прокарване на един или друг закон или решение. Ами и това ще се мултиплицира при МС с обяснението „така искат избирателите ми”.
Ще спра дотук – струва ми се достатъчно за една тъжна рекапитулация на грандоманските капризи на г-н Трифонов. Първо, досега тя ни излезе 20 млн. лева на вятъра, колкото беше цената на „референдума”.
И второ, още по-важно – капризите му дават основателни или не чак толкова основания на всеки, който загуби изборите на 26 март, да поеме дълбоко въздух и да започне да реве, че „резултатите не отговарят на волята на народа”. И да иска повторението им.
Та всичката Мара втасала, само „избори до дупка” ни липсваха. С подобна перспектива не само ще цъфнем, но и наистина ще вържем като най-странната държава – член на ЕС...
Още интервюта, коментари и интересни истории вижте на Retro.bg!
