ГЪРМИ СКАНДАЛ: Зеленият октопод на Тома Белев и Борислав Сандов с частно село в Кресненското дефиле - пишман еколозите превърнали Влахи във феодално имение
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Село Влахи. Намира в Кресненското дефиле. Превърнато е в база на активистите от коалиция “За да остане природа в България“. Проверка показва, че много от известните български еколози са собственици на имоти и пребивават там през голяма част от годината именно в кресненското село.
В центъра на селото, по европрограма, е построена огромна сграда, която е наречена "Учебен център за едри хищници". С пари от обществени поръчки пък е купена сградата на бившето училище, което е превърнато в “Училище за природа“, което се управлява от едноименна неправителствена организация и разполага с ресторант и хотелска част.
Собственик на учебния център е “Сдружение за дива природа Балкани“. Зад тази частна неправителствена организация стои екологът Андрей Ковачев. Той пък е бивш главен съветник на Борислав Сандов и Тома Белев по време на мандата им като министър и заместник-министър в Министерството на околната среда и водите в кабинета на Кирил Петков.
Начело на “Сдружение за дива природа Балкани“ е Александър Дуцов. Той се изявява като експерт по вълци и мечки и работи с българския клон на фондацията WWF, който се управлява от Веселина Кавръкова – жена на бившия заместник министър на околната среда и водите Тома Белев, разкрива още за зеления октопод “Eко новини“.
Член на Управителният съвет на “Сдружение за дивата природа Балкани“ е и Елена Цингарска. Тя е биолог и заедно с мъжът си Сидер Седевчев – художник и зелен активист, правят сериозен бизнес във Влахи, използвайки финансиране от еврофондове и националния бюджет.
В сдружението е и Андрей Ралев, който е един от учредителите на партия “Зелено движение“.
Всички те, както и приближените им, прекарват немалка част от времето си в селото, пребивавайки в къщи или обучителни центрове, собственост на няколко неправителствени организации.
В селото живее и Димитър Василев-Верин – най-големият жалбоподател срещу довършването на магистрала “Струма“. Той, заедно с бившияа министерски съветник Ковачев са завели цели 8 дела срещу магистрала “Струма“ през Кренсенското дефиле само през месец март тази година.
Във Влахи целогодишно се подвизават и зелените функционери Петко Ковачев от НПО “Институт за зелени политики“ и Петко Цветков от българо-швейцарската фондация “Биоразнообразие“.
Но какъв е бизнесът на еколозите във Влахи? Най-големият бизнес на еколозите е изпълнение на програми за реинтодукция на черни и белоглави лешояди в района на Кресненския пролом. Поръчките се изпълняват от “Зелени Балкани“, “Дивият фонд за флора и фауна“ и още няколко зелени организации. Финансирането на тези дейности е от програма “LIFE” на Европейския съюз и националния бюджет. Стойността на проектите за периода 2015-2022 г. е над 10 милиона лева, или около 350 000 евро на двойка лешояди.
Цялата програма е с почти нулев резултат - една част от птиците, купени от Испания, са напуснали района и се преместили да гнездят в Македония, Сърбия и Гърция. Други са отлетели за Израел. Първото излюпено черно лешоядче в България след официалното изчезване на вида, родило се в Котленския балкан, и кръстено Мичев-Боев, умря от поставена в животински труп отрова.
Около отглеждането на лешоядите има и криминален елемент - еколозите твърдят, че 17 птици са били умишлено отровени от местните. Те обаче отричат и твърдят, че когато зелените започнали опитите за реитродуциране на лешояди, те предупредили еколозите, че в района няма необходимата хранителна база за тези големи птици.
Действително преди 50-60 години там се виждали гнездящи лешояди, но тогава е имало огромни стада от крави и овце, които излизали на паша. Тогава животновъдите не събирали умрелите животни, а ги оставяли на мършоядите - птици, чакали и вълци. Сега обаче тези условия не съществуват. Животните са много малко, а заради санитарните изискванията, се дават на екарисажи след смъртта им.
Дори тези повече от 10 милиона да бъдат изхарчени целево, в района днес няма условия, които да накарат птиците да останат и да се установят в България, тъй като няма храна. Освен опитите за реитродуциране на лешояди, зелените развиват сериозен бизнес с обучения, лекции, семинари и конференции. През последните години са организирани над 40 такива във Влахи. Всичките финансирани по европейски и национални програми. Парите идват от "Програма за подкрепа на неправителствени организации в България" по Финансовият механизъм на европейското икономическо пространство. Усвоени са стотици хиляди.
Пари еколозите изкарват и от учебния център за едри хищници. Така се казва и едноименната фондация, която усвоява парите по обществени поръчки.
Отделно еколозите отглеждат и овце, крави, коне и расови каракачански кучета - само те са над 50. Голяма част от "училището" е превърнато в сеновал за слама и сено за храна на стадата, собственост на зелените. За прикритие на стопанската и търговска дейност отглеждат една мечка е един вълк. Дивите животни, които изглеждат доста зле, са затворени зад ръждясали решетки, а на оградата виси отрязано пластмасово шише за дарения.
Те се занимават и с търговия на недвижими имоти. Еколозите купуват къщи, реновират ги по евро програми и ги ползват за личен бизнес.
Използвайки факта, че имат имоти в района на Кресна, зелените Андрей Ковачев, Димитър Василев-Верин и други активисти организират протести срещу довършването на магистрала “Струма“, представяйки се за местни жители, заблуждавайки обществото и медиите, че хората от Кресна и дефилето, не желаят магистрала.
Наред с това, рафтъри и зелени, са построили и незаконен туристически комплекс в защитена зона “Кресна-Илинденци“ в Кресненското дефиле. Също толкова съмнителна е законността на дейностите, които зелените активисти и техните неправителствени организации извършват в село Влахи и би трябвало отговорните институции да се поинтересуват от това.
