Д-р Десислава Кателиева от асоциация за "Спешна помощ": Има ръст на болните с придружаваща пневмония, трябват ни тестове. Искам да съм оптимист - защо пикът трябва да е чак през май...
Последвайте ни в Google News Showcase
Председателят на Асоциацията на лекарите в Спешна помощ д-р Десислава Кателиева коментира пред ПИК какво е значението на достигнатия психологически праг от над 200 заразени с COVID-19, защо са важни бързите тестове, колко е необходимо разделянето на потоците поразени, нужно и възможно ли е всяка болница да има "чисто" за болни от коронавируса отделение и колко е полезно да сме оптимистично настроени и психически устойчиви, дори пред перспективата да останем без работа и икономически срив.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
- Д-р Кателиева, има ли изненада в развитието на ситуацията - над 250 болни от коронавирус у нас, цифрата психологически праг ли е, или е обективен показател за нещо?
- Според мен още е много рано да кажем къде сме в развитието на заболяването. Според това, което казва Националният щаб, сме още в кривата на нарастване броят на заболелите. Това, което мога да кажа като лекар, който практикува в момента, е, че сериозно има ръст на пациентите, които са с придружаваща пневмония към заболяванията си, които идват при нас в спешните отделения. Част от тези пневмонии са бактериални, част от тях са вирусни, но не можем да докажем при всички връзка с коронавируса. Поне от анкетите, които правим на пациентите - дали имат контакт с пациенти с коронавирус.
Считам, че е много важно всички болници да имат на разположение бързи тестове. Колкото и да са неинформативни, те ще бъдат важни за нас, за да можем да отдиференцираме пациентите с вирусни инфекции и бактериалните инфекции - белодробните инфекции. Колко от тях са наистина с коронавирус. За да може тези хора да бъдат изолирани. Важно е и защото в хода на работата ни в спешните отделения, не всички могат да си направят истински изолатори. Убедена съм, че колегите ми полагат всички усилия при приемането на пациентите да разделят потоците - фибрилните и съмнителните за коронавирус да не попадат в групата на тези, които идват с други заболявания. Защото е много важно да не допуснем разпространението на заразата да става в болниците.
- Адекватни ли са в този смисъл мерките, разпоредени от Националния щаб, може ли и трябва ли да се затяга още режимът?
- Ами той повече от това няма накъде да се затегне режимът. Това, което според мен е много важно, е да се гарантира във всяка една болница да има разделение на потоците. А това е много трудно при положение, че вече пациентите с коронавирус, които се хващат, имат доказана епидемиологична връзка с пациенти, които се връщат от чужбина. Просто вече заболяването съществува на територията на страната повече от две седмици.
- Още ли вносната инфекция преобладава над вътрешната, или вътрешната взима превес?
- Много е трудно да се отговори на този въпрос, тъй като има пациенти с пневмонии, при които ние няма как с бърз тест да кажем - този е съмнителен за коронавирус, този не е. Коронавирусът се отличава с това, че клиничната симптоматика, първо, много наподобява грипната. Това, което беше грип А и Б доскоро. Минахме две вълни на грип и горе-долу сме наясно със симптоматиката. Освен това при короната няма типичен рентгенологичен образ в началото на заболяването. Когато вече се развие класическата пневмония и пациентът е в интензивно отделение - да разпознава се. Въпросът е, че ние все още имаме пациенти, които идват с начални симптоми.
- Готови ли сте за битката вие, хората от предния фронт?
- За да можем ние да работим, освен защитни облекла, освен изолатори, ни трябват и бързи тестове. Защото те ще ни ориентират как да разделяме по-лесно потоците на инфектирани с коронавирус и такива, които са с други инфекции или други заболявания, но не са инфекциозно болни.
- От щаба поискаха всички болници, в това число и частните, да разкрият отделения за инфектирани от коронавирус. Това обективно възможно ли е, ако нямаме съмнение, че е нужно?
- Че ще се разкриват такива отделения, безспорно ще се случи, ако продължават да нарастват случаите с коронавирус. Засега повечето от тях са в началото на заболяването и не са с разгърнатата картина. Само 30 души са с разгърната клиника за пневмония. Когато тези хора станат повече, не дай си боже, станат стотици, както е в Италия например, щем-не щем, трябва всяка една болница да има такова отделение. На този етап обаче считам, че ако направим всичките си болници с такива отделения, първо, не виждам откъде ще имаме ресурс, второ, не виждам как ще гарантираме пълната изолация на тези пациенти. Освен това не виждам ресурс от тая гледна точка, че ние нямаме опит с особено опасни инфекции, каквато е коронавирусът.
Интензивни отделения има във всяка болница, но на тези интензивни отделения в момента леглата им са заети с други интензивни пациенти, които са на апаратна ветнилация, защото са оперирани, защото са с травми, защото са с инсулти. Така че ще бъде малко трудно. Може би наистина трябва да се случи, но на един по-късен етап. На този етап все още мисля, че трябва да има "чисти" болници - при такава заболеваемост и 36 човека, които са хоспитализирани.
- Математици представиха модел, при който, ако ситуацията се развива така, пикът у нас ще е през май. Обективно ли е подобно очакване?
- Хубавото на епидемиите е, че понякога те имат непредвидим ход. Специално това заболяване има твърде много неизвестни. Представете си, че стане чудо и през април вече има ваксина. Има ефективен препарат, с който го лекуваме. Защо да чакаме пикът да е през май. Иска ми се да казваме малко по-оптимистични неща на пациентите си, защото ще ви кажа - освен че идват хора с пневмонии и инфекции на горните дихателни пътища, каквито предните години не сме имали март и април, идват и хора с панически разстройства.
Хора, които са физически здрави, но психически не знам колко време ще издържат да бъдат в изолация, да изпълняват всички предписания и запрещения. Хора, които се страхуват за заплатите си, хора, които се страхуват за това как ще платят сметките си и наема. Трябва да мислим и за тези хора.
