Д-р Желю Желев пред ПИК: Който в Крим иска да става руснак, да отива в Русия! Ще гласувам за дясна партия на евровота
Не изключвам Путин да нахлуе и в други територии от бившия СССР
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Светът е изправен пред сложна ситуация, след като Русия внезапно реши да присъедини Крим към територията си. България също е разделена по казуса, русофилите у нас са много и те подкрепят действията на президента Владимир Путин. Партиите ни също не могат да заемат единна позиция. Потърсихме по този повод бившия президент Желю Желев (1990 – 1997).
- Г-н президент, какво мислите за конфликта в Украйна и Крим?
- А колко отговора давате вие като възможни?
- Общо взето около два полюса се въртят нещата. Според едната позиция, трябва да подкрепим референдума и да признаем преминаването на Крим към Русия, което е мнение на „Атака” най-вече...
- Обратното, обратното – трябва да се осъди Русия. Това си е агресия! Как така с армия ще нахлуваш на територията на друга държава? Това е много опасно!
- Руснаците обаче не признават, че това са техни войски, твърдят, че са паравоенни формирования.
- Тези неща ги знаем, светът ги знае, те са използвани и във Втората световна война и след това, и до ден-днешен се използват – прикрити средства, чрез които се прави нападение, агресия, анексиране на територия.
- Хората обаче в Крим се радваха, че ще преминават към Русия. Не е ли реален референдумът там?
- Не, този референдум е просто незаконен. Така не може да се потъпкват принципи на международното право.
- Това напрежение как може да се потуши, ако хората наистина искат да преминат към Русия?
- Да отиват в Русия бе! Да стават поданици на Русия, като искат.
- А как си обяснявате, че „Атака” толкова яростно защитава интересите на Русия?
- Не мога да ви кажа със сигурност, но това, което се носи от дълго време, е, че „Атака” се финансира от някакви канали от Русия. И тя като благодарност към спонсора си, върши неща в полза на руската държава.
- Те може би са се насочили и към русофилския електорат, който се оказа доста многоброен и той дори подкрепя агресията на Русия в Крим?
- Вижте какво, изследванията досега не показват такава опасност, защото има други политически сили, които очевидно се ползват сред общественото мнение с много по-голямо доверие.
- Смятате ли, че европейски настроените граждани са повече от тези, които харесват Русия и предпочитат пътя на изток?
- Мисля, че да. Факт е, че емигрантите отиват да се учат и да правят бизнес на запад – в Западна Европа. Не бягат в Русия. Това е достатъчно убедително.
- Президентът Плевнелиев адекватно ли реагира на ситуацията?
- Длъжен съм да го подкрепя, до голяма степен.
- На негово място Вие бихте имали подобно поведение?
- Да.
- Той като че ли се изказа по-остро спрямо Русия.
- Ами не й прилича на Русия да прави тези неща. Тя е от великите държави и не бива да си позволява подобна политика. Това е много рисковано. То навява настроения за несигурност и нестабилност в нашия свят.
- Каква е голямата опасност?
- Дестабилизация. И други малцинства могат да решат, че това е примерът, който трябва да следват и да започнат такава политика.
- Допускате ли, че Русия може да тръгне още по на запад?
- Ако имате предвид – към предишните територии на Съветския съюз – не го изключвам. Но смятам, че там малките народи са ориентирани повече на запад, отколкото към Русия.
- На евроизборите ще гласувате ли?
- Остава да ме питате „за кого ще гласувате”?
- Ами, щях да питам дали ще подкрепите дясна формация.
- Дясна формация, разбира се!
- Няма да питам за кого, не е удобно.
- Разбира се, не е позволено от морална гледна точка.
- Да, Вие сте бивш президент, трябва да сте обединител.
- Е, всички политици трябва да бъдат обединители, но май те работят за разединяването.
- Сега противопоставянето по-грубо ли е в сравнение с 90-те години?
- През 90-те беше доста силно, доста изострено, защото дотогава – до началото на промените, всичко беше смачкано, скрито. Лъжата и насилието дотогава бяха главните лостове за управление на посткомунистическите държави, които бяха към Съветския блок.
