Да ви разкажeм какво се случва в медиите. Как Радев убива ПИК, "Труд", "Афера", "Галерия"...И как БТВ, Нова и БНТ станаха пресцентър на ПП
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Да ви разкажа какво се случва в медиите.
ПИК вече е публично дамгосан с репликата на президента – самодържец „Ако трябваше да подкараме някого, щяхме да почнем от ПИК“. Ясно е, че става дума за амнистия. Да си знаем, да потрепваме при всяко поскърцване на вратата. Да имат едно наум и всички, които рекламират или партнират с нас.
Над определени рекламодатели на медията ни се осъществява натиск да спрат финансирането си, да прекратят или да не подновяват договорите си за следващата година. Някои вече клекнаха – уви, българският бизнес не е самостоен и отдавна е функция от политическата воля на силните на деня. За да рекламираш в медии като ПИК днес, се иска геройство. Дотам я докара демокрацията 32 години след „избухването си“.
Легендарният „Труд“, най-старият български вестник, е полуубит, озлочестен, обезкървен. Прокуден от дома си с полиция, ежечасно „хакван“ от анонимни виртуални пирати на хонорар в специалните служби. А поръчителите се спотайват по върховете на държавата.
В ход е тричане на издателя Петьо Блъсков, съпоставимо с лова на вещици по време на Инквизицията и макартизма. С всички хладни оръжия на инсинуацията. Негови колеги, повечето от които са му яли хляба, злорадстват, даже се черпят, нахъсват се взаимно: а така, само така, искаме още, още, почвайте следващия, айде и малко кръв, мамицата им…
Все едно Блъсков не е основателят на модерните частни български вестници, все едно я е нямало славната Пресгрупа „168 часа“, все едно всички не сме минавали през неговата школа и не сме чиракували там с упование…
Погребвайки Блъсков и „Труд“, хулителите зачеркват и част от себе си, но какво ли им пука – всичко в шибания ни занаят е за продан, а най-дефицитна е паметта. Какво да говорим за сантименти...
Под постоянен обстрел е и самотната „Афера“ на жената-медия Веселина Томова. В годините много сме воювали с нея, но не мога да не призная, че е боец с принципи и пламенно сърце, отвъд всякаква корист. Колкото и да е силна обаче, знам от опит, че има неща, които едно сърце не може да понесе…
Научавам сега и за някакъв странен сюжет в „Галерия“, издание, които ми е скъпо и което причислявам към своите „рожби“. Основателката, душата на вестника Кристина Патрашкова вече липсва от редакционното каре. Първа страница на първия брой без нейно участие е запълнена с бравурен очерк за новия шеф на Народното събрание Никола Минчев. Такава ще е явно новата редакционна линия, съвсем в нормата на „правилния курс“.
ПИК, „Труд“, „Афера“, „Галерия“…е, то не остана. Всичко друго е овладяно, изкупено, подчинено, прелъстено. Мъждукат още критичните пера на Кеворкян, Огнян Минчев, Ивелин Николов, Константин Мишев, Стефан Ташев, Антон Тодоров, Валерия Велева, Явор Дачков, Калина Андролова, Нидал Алгафари, Калина Паскалева, Соня Колтуклиева, Петър Волгин, Виктор Димчев, Стойчо Стойчев, Николай Бареков, Борислав Цеков, Христо Стоянов…съжалявам, ако пропускам някого. Мъждукат, но докога и на каква цена? Мъждукат, надменно оприличени на „маргинали“, демонизирани, опаковани като „лакеи на Боко“, лишени от всякакъв достъп до тъй наречените „национални телевизии“.
А в „националните телевизии“ е страшно, Содом и Гомор. БТВ функционира като пресцентър на „Продължаваме промяната“, неслучайно абревиатурата на партията ПП се разчита „Продуктово позициониране“. Кирчо и цялата му рода се разхождат из студията като у дома си и раздуват приказки за наивници от абсолютния телевизионен праймтайм.
В Нова не е нещо по-различно, но особено жалка и обезличена е БНТ, където клетият Емил Кошлуков буквално си „наляга парцалите“ с илюзията, че мечката на реваншизма може и да го подмине.
Няма да го подмине, такива са особеностите на тоталитарната държава.
Едноличният режим на Радев/Петков/Прокопиев и американското посолство разполага и с медийната машина на „Капитал“, „Свободна Европа“, две „бонус телевизии“ – „Евроком“ и „ТВ плюс“, Българското национално радио (където управлява политкомисарката Силвия Великова), верига от сайтове, вестник „24 часа“ (който по традиция първи взе завоя и от официоз на кабинета „Борисов“ се превърна в многотиражка на Харвардите) плюс, разбира се, фабриката за фалшиви новини „Информиран.нет“ на бившия депутат Бабикян и съветника на министър Минеков – Светослав Трайков.
Глобално медийно чудовище с неограничен достъп до обществени поръчки и държавен ресурс, пряко финансирано от американски фондации и подсъдими олигарси с интерес за обезглавяване на прокуратурата!
Какво следва ли? След 1944 г. идва 1947-а. На сергията е само „Работническо дело“, отварят Белене, смачкват опозицията, обесват Никола Петков и Трайчо Костов, подгонват „врага с партиен билет“, разцъфва култ към личността. Посегателството над медиите винаги предхожда диктатурата, това е първият знак, че демокрацията е взломена.
