Да вършиш „най-трудната работа на света“: Генералният секретар на ООН в миналото, настоящето и бъдещето
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази година се навършват 70 години от основаването на Организацията на обединените нации, но тя ще бъде също така и година на преход за организацията.
Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) приключват през тази година, което е повод за критичен анализ, тъй като Организацията на обединените нации се подготвя да даде начало на наследниците на ЦХР - Целите за устойчиво развитие. Също така с наближаването на края на втория мандат на Бан Ки Мун, настоящия генерален секретар на ООН, ние трябва да изучим тази длъжност, нейната роля и начина, по който ще бъде избран наследникът на Бан в края на 2016 г. Описана от Тригве Ли, първия човек, заемал този пост, като най-трудната работа на света, тази роля оттогава е станала по-трудна и нейното влияние е нараснало. Но такава важна длъжност, каквато е постът на генералния секретар на ООН, и политиката, свързана с нея, получават изненадващо малко внимание и анализ в международните медии. Какво точно включва тази роля? Кой може да бъде назначен за генерален секретар следващата година? Как ще бъде избран кандидатът и най-важното, справедлив ли е изборът?
Глава XV от Устава на ООН не съдържа много указания за избора на тази ключова длъжност. В нея е посочено само, че „генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Той е най-висшето административно длъжностно лице на организацията". Тъй като Уставът не съдържа точно определена процедура за избор на генерален секретар или изрично описание на задълженията и правомощията, свързани с поста, с течение на времето те са се развили и наложили както норми.
Генералният секретар трябва да балансира своята отговорност към интересите на страните-членки и запазването на безпристрастността, заради което длъжността, която заема, е наречена „най-уважаваният посредник в света“.
Малкото разпоредби в Устава дават големи възможности за интерпретация и разширяване на длъжността и всеки генерален секретар е трябвало да действа съобразно политическата обстановка на своето време. Голяма част от ролята е оформена на база лична преценка и решения; генералният секретар трябва да балансира своята отговорност към интересите на страните-членки и запазването на безпристрастността, заради което длъжността, която заема, е наречена „най-уважаваният посредник в света“.
Всъщност ролята често се описва чрез съпоставяне: дипломат и застъпник, световен модератор и най-висшето административно длъжностно лице, независима политическа сила и държавен служител, активист и бюрократ, дори секретар и стратег. Бившият генерален секретар Хавиер Перес де Куеляр предупреждава своите наследници за две крайности: преувеличаване на ролята и от суета или самозалъгване да се прекрачат нейните граници, или ограничаване на ролята й в опит да се спазва стриктно Устаът и да се избягват противоречия, да не се постигне нищо. Успешният генерален секретар трябва да бъде търпелив, но смел и да притежава много добри управленски и дипломатически умения.
Генералният секретар има уникалната възможност да използва своите "добри услуги", за да действа като посредник в международни спорове, което до голяма степен се дължи на високата степен на автономност на длъжността. Но това право на генералния секретар да действа без изричното разрешение на Съвета за сигурност е заслужено постепенно. Били са необходими десетилетия внимателна дипломация и добро планиране за постигането на тази независимост, която, въпреки че може да се счита за предимство за международната общност, понякога е обект на порицание от по-силни държави членки, на които може да не е приятна идеята, че лидерът на Организацията на обединените нации е независим участник.
Друга функция на ролята е възможността й да насочва вниманието на Организацията на обединените нации. В Устава изрично е заложено, че генералният секретар представя на Общото събрание годишен доклад и този доклад сега се използва като основа за дискусии и фокусиране на вниманието върху конкретни каузи. Уставът също така дава правомощия на генералния секретар да поставя пред Съвета за сигурност въпроси, които по негово мнение биха могли да застрашат поддържането на международния мир и сигурност, а това е още едно средство за генералните секретари да насочват усилията на ООН.
Що се отнася до избора на генералните секретари, освен изрично посоченото в Устава, една от най-твърдо установените практики е принципът на регионална ротация, с което се цели да се гарантира, че назначените кандидати са избрани от държави от ключовите регионални групи. Това географско представителство е много важна част от оцеляването на Организацията на обединените нации, изправена пред 70 години предизвикателства. Друго основно правило е, че гражданите на която и да е от петте постоянни членки на Съвета за сигурност не могат да бъдат избирани и дори на практика не се предлагат кандидати от големи страни, дори се налага вето, както за по-голяма безпристрастност, така и за да се избегне дисбаланс на влияние.
Гледайки към следващите избори, можем да очакваме тези практики да бъдат спазени. Има пет регионални групи в рамките на Организацията на обединените нации, чрез които се постига консенсус по въпросите на гласуването, разпределят се длъжностите в Съвета в рамките на организацията и председателят на Общото събрание се избира на ротационен принцип. Тези пет групи са: Африка , Азия, Латинска Америка и Карибите (GRULAC); Източна Европа; Западна Европа и Други (WEOG).
Малко вероятно е постът да се върне в Азия или Африка, тъй като представители на тези групи са били предходните трима генерални секретари: Бан Ки Мун от Южна Корея, Koфи Анан от Гана и Бутрос Бутрос-Гали от Египет. Също така не е вероятно, постът да се върне в Латинска Америка и Карибите (GRULAC), тъй като Перес де Куеляр вече е заемал тази длъжност.
Има много малко на брой източноевропейски държави, които все още са в добри отношения и с Изтока, и със Запада, след миналогодишните конфликти във връзка с Крим и Украйна, а това може да се окаже непреодолима пречка.
Доста се говори, че следващият кандидат ще бъде от Източна Европа, тъй като регионът все още не е имал представител начело на Обединените нации. Много е вероятно Съветът за сигурност да положи усилия да намери подходящ кандидат от този регион, но ще бъде изключително трудно да се намери такъв, който да е приемлив за всичките пет постоянни държави членки на Съвета за сигурност, от които всяка една има право на вето - Китай, Франция , Русия, Великобритания и Съединените щати. Има много малко на брой източноевропейски държави, които все още са в добри отношения и с Изтока, и със Запада след миналогодишните конфликти във връзка с Крим и Украйна, а това може да се окаже непреодолима пречка. Ако се стигне до такова безизходно положение, групата Западна Европа и Други (WEOG) ще бъде следващата начело на списъка.
Колкото и да е основен регионалният ротационен принцип, все по-често се чуват мнения за избирането на жена на този пост, ход, който според мнозина е много закъснял. Изборът на жена за генерален секретар ще бъде значителна стъпка напред по отношение на справедливото представителство и също може да послужи за пример на много държави, които все още не са избрали жена за държавен глава. Предвид настоящата ера на социални медии и многото силни жени претенденти в тази сфера, това може да се окаже годината, в която се генерира достатъчно сила, за да се превърне това в реалност в Съвета за сигурност. Разбира се, има няколко големи кампании, работещи за постигане на тази цел, като например „Равенство сега“ - организация, която „се застъпва за правата на жените и момичетата по целия свят“, и една наскоро сформирана група от страни членки на ООН, включително Германия и Япония, които декларират, че „е дошло времето жена да заеме най-високия пост”. Дори самият Бан Ки Мун е заявил неведнъж, че е "крайно време" за подобен ход.
Процедурата по номиниране и провеждане на кампанията не е ясно дефинирана и е различна за всеки кандидат и изборен тур. Куеляр например смята воденето на политически кампании за непристойно и отказва да лобира за поста, поради опасения от пристрастия на по-късен етап, макар че Бан по-късно прави министерски визити във всяка от 15-те държави от Съвета за сигурност през 2006 г. Въпреки това те решават да се включат в изборите, а общото в последните избори е, че кандидатурата се обявява рано.
Сред имената, които вече се спрягат като потенциални кандидати за изборите следващата година, има наистина някои силни претенденти, макар че не всички биха могли да избегнат вето от страна на 5-те постоянни държави членки на Съвета за сигурност.
Настоящият президент на Литва Далия Грибаускайте може да отпадне от надпреварата, преди още тя да е започнала, заради репутацията на страната като една от най-силно проамерикански ориентираната в този регион и вероятното вето на Русия. Говори се, че българката Кристалина Георгиева, която наскоро бе избрана за европейски комисар, няма да бъде освободена от тази длъжност за времето, за което ще изпълнява ролята на генерален секретар. Хърватският външен министър Весна Пусич е оповестила намерението си да се кандидатира; тя ръководи присъединяването на страната към Европейския съюз през 2013 г. и с опита си в разрешаването на конфликти има необходимите уменията за тази длъжност, макар че заради активната си подкрепа за равноправие на хърватската ЛГБГ общност е малко вероятно да получи одобрението на Русия.
Може би най-обещаващият кандидат от Източна Европа е българката Ирина Бокова, настоящ генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Тя получава образованието си в Русия и Съединените щати и идва от държава, която се намира в рядко срещаното положение да е в сравнително добри отношения с двете сили. Освен това тя говори английски, френски, испански и руски, както и родния си български език. Когато това се комбинира с отличния й дипломатически опит и номинирането й от нейното правителство, всички признаци показват, че Бокова е един от водещите кандидати.
Ако не се намери компромисен кандидат от Източна Европа, най-вероятният лидер, който да обедини 5-те постоянни членки на ООН, може да е бившият премиер на Нова Зеландия и настоящ ръководител на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Хелън Кларк. В ПРООН Кларк ръководи ЦХР и играе важна роля в настоящия преход към Целите на устойчивото развитие. Тя оглавява внушителен портфейл от проекти за промяна на климата в 140 страни, работи върху подобряване на реакцията при кризи и по програми за ХИВ/СПИН, подпомага демократичния процес и е очевидец на това как ПРООН се изкачва на първо място в Индекса за прозрачност на помощта миналата година. Нова Зеландия поддържа силни връзки с Китай, Русия, както и с другите три постоянни членки на ООН, и освен това има временно място в Съвета за сигурност за 2015-2016.
Голяма част от резултата от предстоящите избори ще бъда формирана чрез процедурите за гласуване, които са обект на критики през последните години, заради тяхната липса на прозрачност. По време на първата сесия на Общото събрание през 1946 г. е приета резолюция за процедурата за гласуване, която продължава да се спазва и в наши дни: „Желателно е Съветът за сигурност да предлага само една кандидатура за разглеждане от Общото събрание, както и да се избягват дебати относно номинацията в Общото събрание. И номинацията, и назначаването трябва да се обсъждат на лични срещи и ако има гласуване в Съвета за сигурност или на Общото събрание, то трябва да бъде тайно.“
Тези изисквания са породили критики от страна на изтъкнати групи и наскоро много от тези гласове са се обединили под знамето на кампанията „1 за 7 милиарда“. Движението настоява за 10 реформи: по-добра информираност относно ролята, формални критерии за допустимост, ясен график, официален списък с кандидатите, редовно актуализирана информация за хода на изборите, политически платформи, открити дебати с кандидатите, никакви обещания към страни за назначения на високи постове, Съветът за сигурност да представя най-малко двама кандидати на Общото събрание и един-единствен мандат от седем години.
Има реална опасност страните-членки да гласуват за различни кандидати и това може да създаде чувство на разделение, и да подкопае авторитета на успешния кандидат
Много от тези реформи са важни и докато всички те звучат като необходими стъпки напред, има няколко, които трябва да се обмислят по-внимателно.
Така например, препоръката на Съвета за сигурност за няколко кандидати изглежда демократична и справедлива, но съществува реална опасност страните-членки да гласуват за различни кандидати и това може да създаде чувство на разделение и да подкопае авторитета на успешния кандидат преди той дори да започне работа. Една от причините гласът на ръководителя на организацията да има толкова голяма тежест е, че се знае, че е подкрепен от органа, и е важно Организацията на обединените нации да бъде наистина разглеждана като единна. Сегашната система, въведена през 1981 г., с поредица от тайни неофициални гласувания в Съвета за сигурност, с които членовете показват „одобрение“ или „неодобрение“, помага да се избегне разделение на гласовете и обединява членовете около един кандидат, който да бъде представен на Общото събрание. Дори критиките за огромното влияние на 5-те постоянни държави членки при избора на генерален секретар трябва да бъдат преценени на фона на противоположния резултат - лидер без подкрепата на Съвета за сигурност, който става безсилен фигурант, ограничен с вето.
За да може този консенсусен подход да проработи, много по-добре е тези дискусии да не са публични, въпреки че това е за сметка на прозрачността. Когато се избира следващият генерален секретар, Съветът за сигурност ще трябва да претегли единството срещу тази прозрачност. Както и да се развият нещата през следващата година, важно е процесът да е добре обмислен, защото това ще бъде едно от най-важните решения, което Обединените нации ще вземат през това десетилетие.
И независимо кой е избран следващата година, той ще има много работа. Някои от днешните наболели международни проблеми все още може да не бъдат решени, когато генералният секретар встъпи в длъжност, като конфликта в Украйна или зверствата на екстремистите от „Ислямска държава“. Тези нашумели проблеми ще тестват способностите на следващия лидер и могат да затвърдят или уронят неговия авторитет в самото начало. По-широките въпроси като изменението на климата, осигуряването на храна, усилията за неразпространение на оръжия, кибертероризма и готовност за справяне с бедствия и пандемии ще бъдат друг акцент за Организацията на обединените нации през следващото десетилетие. И в рамките на самата ООН има постоянна нужда от реформи за модернизирането на 70-годишната организация. Може да станем свидетели на промени в Съвета за сигурност, бюджети и мироопазващи мисии. Генералният секретар ще се изправи пред всички тези въпроси, както и много други, които несъмнено ще възникнат. Предвид тези предизвикателства, наложително е 5-те постоянни членки да не допуснат техните тесни интереси да попречат в търсенето на най-добрия кандидат, защото светът се нуждае от силна Организация на обединените нации и Организацията на обединените нации се нуждае от силен лидер.
