Да, Обама е негър, а Банго Васил - циганин

Да не учим децата си да казват на черното - бяло

Синът ми на 7, но вече второкласник, се връща вкъщи с…четворка в бележника. Шок и ужас в семейството! Първо – на човека раницата му още по-голяма от него, а вече с бележник, че и го изпитват. И второ – как тъй четворка, откъде накъде четворка, още от втори клас ако почне с четворките, къде ще му излезе краят занапред. Момчето мига на парцали, притеснено от родителския гняв, и се чуди какво да обяснява. „Госпожата ме пита кой е циганският празник – Банго Васил или Великден. Аз казах Великден и ми писа четири, не го знам кой е тоя манго…!” Зяпнах от удивление, напуши ме на смях, но после се замислих - цигански празник, Банго Васил… Какво става, бе? В кой свят живеем? Това ли вече се учи във втори клас? Че те не са взели още таблицата за умножение, сричат азбуката, а пълнят главичките им с ромски фолклор. Или на това му се вика етническа толерантност? Както и да е, махнах с ръка. Викам си – грешка е станала някаква, прецедент. На следващия ден обаче синът ми заяви, че има за домашно по…български преразказ на ромска народна приказка. Зачетох се във въпросната приказка и установих, че героите в текста са „вретенари копанари”, които отдават почит на „великия везир”. Не се шегувам. Може да се провери. Циганията ми дойде малко много за два дни и наредих на детето: няма да правиш преразказ на тази приказка. Вземи някоя от приказките на Николай Райнов и я преразкажи, на моя отговорност. За капак същата вечер дъщеря ми, осмокласничка в най-елитната столична гимназия, проплака, че имали дискусия в час за президентските избори в Америка. Искали от тях свободно да си кажат мнението – кой за кого е, защо, какво мисли… И девойката си казала свободно мнението – не харесва Барак Обама, защото е…негър. Последвало брожение, протести, едва ли не линч. Как негър, какви са тези обиди, ти къде се намираш, откъде си я чула тая дума, о, боже, как може - и прочие расово целесъобразни възклицания. Така, по едно и също време, съвсем неканени, Банго Васил и Барак Обама нахлуха в кроткия ни семеен мир и развалиха отличния успех на децата. Да, сигурно вината е моя. Не съм ги научил да казват на черното – бяло и на черния – бял. Ромът е „циганин”, цветнокожият – „негър”, хомосексуалистът – „педал”, Белия дом вече не е бял. Толкоз. Сигурно не е съвсем по европейски, но пък трябва ли да си кривят душицата от малки? Кое е по-добре – да са лицемери, да угодничат на конюнктурата, да са такива, каквито не са, или да растат честни и непослушни, но верни на себе си? Търпимостта, както и вярата, са идеални категории. Те са въпрос на камерен, личен избор, който се случва в селенията на егото. Не се възпитават в училище, с уроци за Банго Васил във втори клас. Вместо за Банго Васил във втори клас е по-добре да учат за Васил Левски. Вместо приказки за „великия везир” трябва да преразказват подвизите на Чавдар войвода и славните ни хайдути, мачкали турския поробител. Вместо плашливо да поддакват на „госпожата” за османското владичество, да се просвещават за петте века робство, които някак тихомълком и по депесарски удобно изчезнаха от учебниците по история. Какви искаме да растат синовете ни? Мъже или „индивиди с различна сексуална ориентация”? Българи, закърмени с идеалите на Ботев и Левски, или измекяри-безродници на хранилка при Сорос и себеподобните му? В нашето семейство изборът е направен. Викайте ни расисти и ксенофоби, ще го преглътнем. Ще преглътнем и четворката в бележника. Момчето ми да е здраво и гордо, пък нека не е шесторкаджия. Макар че животът съвсем заприлича на стария виц – готините мадами се… фукат само  с отличниците.