Да пием ли йодни таблетки при опасност от радиация и какво ще последва при атомна авария
Последвайте ни в Google News Showcase
Радиоактивният йод е едно от първите вещества, които се отделят в атмосферата в случай на тежка авария в атомна електроцентрала. Този йод нанася непоправими увреждания, може изцяло да разруши тъканта на щитовидната жлеза и да предизвика рак.
Рак на щитовидната жлеза, тумори, остра левкемия, очни болести, психически отклонения, увреждания на генетичната информация - това са само някои от най-тежките последици в резултат от радиоактивно облъчване. А ако организмът е изложен на много висока доза радиоактивност, дори и за съвсем кратко време, смъртта настъпва само след часове или най-много след няколко дни.
Когато се взимат йодни таблетки, този нерадиоактивен йод се натрупва в щитовидната жлеза, като въпросният запас запълва депата на организма и не позволява на опасния радиоактивен йод да навлезе в клетките на човешкото тяло. С други думи: ако навреме организмът разполага с достатъчни количества "добър" йод, в щитовидната жлеза не остава място за лошия радиоактивен йод и той се отделя през бъбреците.
Нашето тяло не е в състояние самò да произвежда йод, затова трябва да го поемаме отвън - например с храната. Наличието на йод позволява на щитовидната жлеза да образува важни хормони, които поддържат множество функции на организма и дори развитието на мозъка.
При атомна авария или разрушаване на атомна централа, довело до изтичане на радиоактивност, е обаче безсмислено да се взимат превантивно йодни таблетки, тъй като щитовидната жлеза е в състояние да складира йод само за определено време.
Ненужното поемане на високо дозиран йод може дори да е опасно, тъй като много хора и бездруго страдат от повишена функция на щитовидната жлеза. Затова йодни таблетки не бива да се взимат, ако няма непосредствена опасност.
По данни на германското Министерство на околната среда в случай на атомна авария има смисъл да се взимат таблетки с йод, ако сме на 100 километра от мястото на катастрофата. Важен е обаче и моментът на приемането им. Ефектът от тях е най-силен, когато се взимат непосредствено преди или по време на контакта с радиоактивен йод.
Радиоактивните изотопи на йод 131 и йод 133 предизвикват рак на щитовидната жлеза - те се отделят най-вече в първите дни след атомна авария. Други опасни съставки на радиоактивното лъчение са радионуклидите стронций 90 и цезий 137. Те се отлагат в костната тъкан, което повишава опасността от рак. Човешкият организъм погрешно възприема тези субстанции като калций и ги вгражда в мускулната и костната тъкан. Костният мозък е този, който създава нови кръвни телца, а йонизиращото лъчение нарушава именно този процес. В резултат се стига до рак на кръвта.
Радиоактивността може да увреди и генетичната информация. В резултат се раждат деца с ужасяващи малформации, каквито светът познава от Хирошима и Нагасаки, но и като следствие от ядрената авария в Чернобил през 1986 година. Десетилетия по-късно нивото на раковите заболявания в засегнатите региони е с 40% по-високо от обичайното. Предполага се, че само в Русия са починали 25 000 души, взели участие в спасителните работи след ядрената авария в Чернобил.
На практика няма спасение от високото радиоактивно облъчване. Но е решаващо дали радиоактивните субстанции са навлезли в организма или са останали само по повърхността му, пише "Дойче Веле".
