ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поредната "сензация" се пръкна в родния медиен свят. Находчива журналистка стажантка реши да прескочи няколко летви в професионалното си порастване и да "блесне" с откритието си - видите ли, не Левски бил обесен, а брат му Петър. Ама... може и Петър да не е бил, а някой друг. Щото Апостола се явявал "събирателен образ".
Получила девойката редакторска задача - да направи "бомбастичен материал". Тя, като рожба на своето поколение, не отишла в Народната библиотека, нито в университета или в музея на Левски, не прочела и страничка история за Апостола. Направила най-лесното - цъкнала в Гугъл, хванала първото скандално нещо, дето й попаднало - от преди десетина години пускано в столичен вестник, добре забравено от четящата аудитория и - хоп - на бял свят отново се пръкна ст.н.с. Георги Александров. Стажантката нито потърсила въпросния историк, нито намерила друго мнение - да потвърди или обори твърдението. Карай, нали е пуснат медийният вентилатор и "скандалното разкритие" вече е подето от коментари по форуми и социални мрежи.
Обидното е не че е разкрита поредната "сензация", а че пак ръгаме с миризлива клечка в историята си, че посягаме на един от най-светлите образи, оцелели въпреки крайните люшкания от "Осанна" до "Разпни го". После защо сме били комплексирана нация. Защо била къса историческата памет. Къде била вярата ни. И защо обобщението "ние, българите" винаги се слага преди негативната самооценка. На самообругал се народ.
Защото, ако имаме капка национално самочувствие, то е заради колцината непокварени наши предци. Паисий, Ботев, Левски.. Ако и тях поругаем, горко за нас, дваж по-страшно - за децата ни. И кръстът на позора няма да е нито за Апостола, нито за брат му Петър. А за нас, продалите за дребни пари шепата гордост, дето ни е останала.
