ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Радев ехиднични: Борисов да спре да се крие зад партията си, нека се яви за президент…
Борисов, разбира се, сам предизвика тази язвителност. Ако вече бе номинирал кандидат, Радев нямаше да внушава, че го е страх.
Изобщо „страх“ е ключовата дума в неслучилата се кандидат-президентска кампания на ГЕРБ.
Последното оправдание защо партията на Борисов не издига конкурент на Радев е, че ще бъде „окалян“. Затова трябвало да се чака до „последния момент“.
Тоест, от ГЕРБ признават, че изпитват страх. Че страхът е водещият елемент в стратегията им.
Какъв знак е това за избирателите? Това ли очакват те от своите лидери?
Странна, обърната логика. Все едно политическите битки се водят не в полза на народа, а за удобство или неудобство на хейтърите. Сякаш политиката не е сблъсък на идеи и личности, а превенция да не те „окалят“.
Която мома не искат да я щипят, да не се хваща на хорото, гласи фолклорната мъдрост.
Кандидатът на ГЕРБ ще бъде подложен на публичен линч независимо дали ще го номинират на 12 август, 12 септември или 12 октомври. Ако компроматът е подплатен с факти, няма значение дали „живее“ два месеца, месец или седмица.
И обратното – ако наистина е „компромат“, фалшификация, срокът му на годност ще изфиряса бързо-бързо и ще се върне като бумеранг.
Въпросът е да издигнеш свестен човек, надпартиен, почтен – но не в изкористения и банализиран от харвардските мошеници смисъл на думата. Човек – демократ, патриот и с биография в съпротивата срещу режима на Радев.
Смешно ще е, да речем, ако този човек е Томислав Дончев, който се определяше като „голям фен“ на Радев и който от самото начало на протестите миналото лято призоваваше Борисов да подаде оставка…
Какво се случва в момента? Демобилизация, апатия. Довечера Радев елейно и с фанфари ще обяви кандидатурата си чрез Инициативен комитет, съставен от „цвета на нацията“. Ще превземе цялото медийно внимание, ще се легендира като безалтернативен и ще продължи да се подиграва с ГЕРБ, които се плашат да му посочат конкурент.
Горчилката сред хората, които съкровено жадуват да си върнат похитената от сталинистите държава, се трупа. Надеждите угасват след всеки изгубен за каузата ден.
Защото няма по-голяма кауза от тази диктаторът да бъде изметен от "Дондуков" 2. Останалото са подробности, функция.
Измамени ли бяхме всички? Договориха ли се „на върха“ за служебна победа на Радев? Защо ГЕРБ на практика отказа да влезе в сблъсъка, защо пропусна шанса да издигне чрез инициативни комитети напълно избираеми личности като Петър Стоянов или професорите Балтов и Мутафчийски? Каква е цената на сделката и в кое посолство бе сключена? Смятат да ни залъжат на финала с някоя Цецка ли?
Имаме…или нямаме пет години, за да узнаем.
